Началото и първите стъпки в развитието на организираното физкултурно движение и спорта в Кърджалийски регион са все още не достатъчно добре проучени от местното краезнание проблеми. В публикувани през 80-те години на миналия век в местния печат материали бе направено прибързаното твърдение, че началото на това движение се поставя през 1924 г. Сведенията, съдържащи се в новоразкрити архивни документи от фондовете на Държавен архив – Кърджали ни позволяват да приемем, че началото на организираното физкултурно движение и спорта в Кърджалийски регион се поставя значително по-рано – през 1919 г., когато в Кърджали е пренесено основаното през месец май 1914 г. в Гюмюрджина гимнастическо дружество „Беломорски юнак”.                                   

1.Спортна гимнастика (1920 г.)

           На 24 септември 1920 г., с протоколно решение на събрание на група бивши членове на гимнастическо дружество „Беломорски юнак” – Гюмюрджина и жители на Кърджали, гимнастическото дружество е възстановено под името „Българско гимнастическо дружество „Беломорски юнак” – Кърджали. Същото възприема изцяло устава, знамето и печата на бившето гимнастическо дружество в Гюмюрджина. Според запазено в архивните документи описание, дружественото знаме представлява отрязък от копринен плат, обшит по краищата със златни ресни. Върху едното лице на знамето – вишнево на цвят, в последователен ред отгоре надолу са изписани девизът на дружеството „Здрави и силни дружно за Отечеството”, държавният герб на България и датата и мястото на основаване на дружеството. Двата срещуположни ъгъла на знамето – горният свободен и долният до ръкохватката, са изготвени от трикольорна лента, широка 20 см. Ръкохватката на знамето, боядисана в орехов цвят, завършва в горния си край с позлатен бронзов лъв, от който се спускат три черни ленти с широчина 20 см и дължина 140 см. със сребърни надписи върху тях: „Македония”, „Одринско”, „Добруджа”. Да носи знамето има право само избраният на годишните събрания на дружеството знаменосец.                                                       

          Печатът на дружеството, удостоверяващ неговата юридическа самоличност, е с кръгла форма и има по края си надпис „Българско гимнастическо дружество „Беломорски юнак” – Кърджали”. В средата му е изобразен крайцер в развълнувано море, на борда на който са изписани буквите „О. П.”

          Изборът на изобразените върху знамето и печата знаци, символизиращи силата, мощта и националния идеал на младата българска държава не е случаен. В годините, когато страната изживява тежките последици от сполетелите я последователно две национални катастрофи, символиката на тези знаци е призвана да съдейства за поддържане на българския национален дух и самочувствие на членовете на дружеството и местната общественост. Внушението и въздействието, което националните символи оказват върху гражданите на Кърджали, допринасят в същото време за разрастване на редовете на дружеството. През 1933 г. в него вече членуват 181 човека.

          Съгласно устава на дружеството, основните цели и задачи в неговата дейност са: „да развива и укрепва телесните и нравствени сили на членовете си, да насажда любов към Родината и нейните традиции, да развива в обществото вкус към телесните движения и природата, да построи уреди и да поддържа игрище и салон за целите на дружеството”. Като средства за постигане на тези цели дружеството организира и провежда народни игри, събори, срещи, празненства, излети и летовища, обучава членовете си в гимнастически упражнения, езда, плуване, ски-спортове и спортни игри, подпомага народополезните начинания на властта, които нямат политически характер,  като: водоснабдяване, залесяване, украса на селища, строеж на паметници и др.

          Дружеството се ръководи от настоятелство, избирано с тайно гласуване от тричленна комисия, председателствана от най-възрастния член на дружеството. В състава на настоятелството, освен длъжностите „Председател”, „Подпредседател”, „Секретар”, „Касиер” и „Домакин”, съществуват и длъжностите „Главатар” и „Главатарка”. Главатарят е главен ръководител на техническата работа в дружеството. Той се грижи за реда в игралните места, за дисциплината и за правилното, редовно и успешно прилагане на техническата програма. Освен това, той контролира и надзирава работата в четите на дружеството.           

        За осъществяване на цялостната дейност на дружеството, към него са изградени няколко помощни органа: Технически съвет, Контролна комисия, Здравен съвет, Просветен комитет, Помирителен съд и др.

        От съхранилите се до днес архивни документи на дружеството се установява, че неговото първо настоятелство, избрано още при основаването му на 18 май 1914 год. в Гюмюрджина, е в състав: председател – капитан Балтаджиев, подпредседател – д-р Стоянов, деловодител – П. Кирков, касиер – К. Р. Ризов, домакин – Н. Плевнелиев, съветници – Спиро Костов, поручик Янков и капитан Векилски, главатар – поручик Михайлов. След пренасянето на дружеството в Кърджали през 1919 г. и възстановяването на дейността му, неговото първо новоизбрано настоятелство е в състав: председател – Андрей Козарев, подпредседател – Георги Андонов, секретар – Милко Малев, касиер – Анастас Караниколов. В по-късно избраните настоятелства влизат и редица други по-известни граждани на Кърджали, като адвокатите Борис Стайнов и Лев Кацков, д-р Александър Василев и д-р Тонка Тонева, учителите Валериан Шарамович, Кирила Маджарова и Кичка Ройдева, книжарят Пенчо Стоянов, Димитър Георгиев, Васил поп Николов и др.                          

          В първите години след възставовяването си гимнастическото дружество развива широка агитационно-пропагандна дейност, насочена към популяризиране на гимнастиката и другите упражнявани от него спортове сред населението. Положени са усилия и за изграждане на материално-техническата база на гимнастиката в града. В края на 20-те години, със средства събрани от заеми, дружеството построява и обзавежда с уреди и мебели първия гимнастически салон в Кърджали и региона. Разгърнатата от дружеството дейност съдейства не само за превръщане на гимнастиката в един от най-предпочитаните от местното население спортове, но и за разширяване на нейната география. В почти всички градски центрове на региона се образуват юнашки дружества, а през 1927 г. в Кърджали е основано и еврейско гимнастическо дружество „Макаби”.

          Масовизирането на гимнаситката и положените грижи за нейното развитие, допринасят за постигане на някои забележителни резултати в спортната дейност на дружеството. Неговите гимнастици са многократни победители в различни състезания от окръжен, районен и национален мащаб. Върхът на техните успехи е през 1939 г., когато на ІХ-я национален юношески събор, женският отбор по гимнастика спечелва първата награда и лавровия венец на дружествените състезания. На отделните уреди, победителки от кърджалийския състав са Екатерина Хекимова, Росица Делчева, Любка Миткова. Постиженията на кърджалийските спортисти на тези състезания са приветствани от жителите на Кърджали и са отразени на страниците на излизалия по това време в Кърджали вестник „Бяло море”.

2. Колоездене и футбол (1920 и 1924 г.)

          През 1920 г. към организираните в свои дружества спортисти от Кърджалийски регион се присъединяват и колоездачите. В основаното от тях през същата година в Кърджали колоездачно дружество „Буйна Арда” се записват неколцината, притежаващи тогава собствени велосипеди жители на града. В следващите години броят на членовете на дружеството силно нараства. Ролята на ръководен орган на дружеството, още от създаването му, изпълнява ежегодно избираното настоятелство. От частично запазените архивни документи за дейността на дружеството се установява, че едни от първите председатели на настоятелството му са: Стою Янев (1920 г.), Васил Гюров (1923 г.), В. Тенчев (1933 г.), Ламби Иванов (1938 г.). Дългогодишни членове на настоятелството са и жителите на Кърджали Георги Епитропов, Стойно Маринов, Мянко Гайдарджиев, Антон Цочев, Петър Милчев, Стою Мишев и др.

          В периода до 9-ти септември 1944 г. в Кърджали се полагат основите и на един от най-популярните и обичани спортове – футболът. С основание, неговата най-ранна проява тук се свързва с датата 27 октомври 1923 г., когато в Кърджали за първи път се появява модерната футболна топка. Според спомени на съвременници на това събитие, ентусиазмът и въодушевлението на децата, играещи тогава за пръв път футбол са неописуеми. Изявите на футболния спорт от това време обаче носят спонтанен, неорганизиран характер и се ограничават най-вече в провеждане на квартални (махленски) състезания.

          Със създаването на 19 август 1924 г. на спортен клуб „Арда” – Кърджали изявите на футболния спорт добиват организиран характер, а футболните мачове на Ф.К.”Арда” – Кърджали се превръщат в централно спортно събитие за града и региона. През 1925 – 26 г. младежите от турската общност в Кърджали основават още два футболни клуба – „Гьок алп” и „Демир арслан”, обединени през 1927 г. във футболен клуб „Алп арслан” (по-късно преименован на „Трикольор”). Съревнованието и съперничеството между Ф.К.„Арда” и Ф.К.„Алп арслан” за градско първенство обаче, не продължават дълго време. През 1931 г. футболистите и спортно-техническите ръководства на двата клуба решават да се обединят в един общ клуб, наименован „Родопски сокол” (след  9.ІХ.1944 г. – ”Арда”). За председател на клуба е избран индустриалецът Руси Русев. Галерията от футболни клубове в Кърджали в периода до 9.ІХ.1944 г. завършва със съществувалия за кратко време през 1935 г. футболен клуб „Христо Ботев”, с председател Ив. Герджиков.                  

           За засилването на интереса на гражданството към  футболните срещи на местния тим допринасят най-вече постигнатите добри резултати от местните футболисти. Според данните на една статистика, от изиграните през 1924 – 1944 г. общо 139 футболни срещи, футболистите от Кърджали (Ф. К. ”Арда” и Ф. К. ”Родопски сокол” заедно – б.а.) са спечелили 79 срещи, наравно са завършили 28 и са загубили 42 срещи. Особено ценени от привържениците на отбора са победите над „България” – Хасково, „Тракия” – Хасково, „Левски” – Свиленград, както и постигнатите през 1932 г. две победи като гости над сборния гръцки отбор „Родопи”, съставен от футболисти от Ксанти, Дедеагач и Гюмюрджина.         

           За успехите на футболистите от Кърджали големи заслуги имат първите ръководители и организатори на този спорт в града Весел Смилов, Серги Икономов, Христо Димов, д-р Стоян поп Георгиев, Димитър Попов и др.              

          Запазени частично, архивните документи и спомени за развитието на спорта в Кърджалийски регион до 1944 г. не дават пълна представа за това доколко футболът е бил разпространен и в останалите населени места в региона. Съдържащите се в същите документи сведения за основан през 1926 г. в Крумовград спортен клуб „Беломорец”, развиващ най-вече футболния спорт обаче, ни дават основания да приемем, че този спорт е бил широко застъпен в градските центрове на Източните Родопи, и че в тях са били създадени местни футболни отбори, участващи в състезания помежду си. Доказателство за това е и една, съхранена в Държавен архив – Кърджали снимка, свидетелстваща за проведена през 1936 г. приятелска футболна среща между отборите на Джебел – „Джебел юнак” и  градския футболен отбор на Момчилград.

(Следва)                                                                                                                            

Приложени 8 снимки:

1-1  Членове на гимнастическо дружество „Беломорски юнак” – Кърджали през 1928 г. 

       Вляво, с наметнатата куртка е водачът на дружеството Йордан Иванов – учител по  

       физическо възпитание и география в гимназията в Кърджали.

1-2  Членове на гимнастическо дружество „Беломорски юнак” – Кърджали в началото

        на 1930 г.

1-3  Членове на гимнастическо дружество „Беломорски юнак” – Кърджали през лятото

        на 1939 г. по време на подготовка за събор в София. Главатарят на дружеството се

        ръкува с офицер.

1-4  Снимка на отбора на колоездачно дружество «Буйна Арда» - Кърджали, направена 

        на 7 април 1933 г. по случай откриването на колоездачния сезон и надбягване за

        знамето. На преден план е почетният председател на дружеството В. Тенчев

        (подпрян с бастун), техническата комисия (журито), настоятелството на

        дружеството и бегачите.

1-5  Първият футболен отбор на Кърджали – «Арда». 1923 г.

1-6 Фболният отбор “Арда” – Кърджали (прави с учителя Желязков)
           и футболният отбор “Арп Арслан” –  Кърджали (седнали). [1927 г.]

1-7  Футболният отбор «Родопски сокол» - Кърджали. юни 1934 г. Футболистът с

        кърпата на врата е Н. Чанев, а първият от ляво с фуражката е Драго Черешев.

1-8 Снимка от приятелска среща на футболните отбори на «Джебел юнак» - Джебел и

       футболния отбор на Момчилград през 1936 г.                                                                                                                                       

Вълчо Златилов,

Държавен архив - Кърджали