Може би смятате, че Марс Риконъсънс Орбитър вече е видял всичко, което си струва да бъде видяно на повърхността на Марс през 11-те години, в които обикаля около планетата, но изображение направено над южния полюс на Марс разкри нещо, което за момента няма обяснение.
Макар цялата повърхност на Червената планета да е осеяна с кратери, се оказва, че ямата забелязана насред район наподобяващ швейцарско сирене, образуван от топящ се въглероден диоксид, е много по-дълбока от обикновените дупки. Сега астрономи се опитват да разберат как се е формирала.
Множество неща биха могли да образуват дупки в скалистата повърхност на Марс: над половин милион метеорита са обсипали с кратери планетата, срутени тунели от лава са формирали дълбоки ями, древни наводнения са отговорни за гигантските пропасти, вулканична активност разтопила леда и оставила след себе си фуниевидни образувания.
Понякога Марс Риконъсънс Орбитър се натъква на причудливи образувания, които озадачават учените.
В момента на южния полюс на Марс е лято, слънцето е достатъчно ниско в небето и хвърля сенки, които подчертават особеностите в пейзажа и правят видими дори неуловимите характеристики. Светлината разкрива лед в дъното на дупката.
Районът около ямата е образуван от замръзнал въглероден диоксид. Смята се, че кръглите участъци са разтопен от лятното слънце въглероден диоксид. Астрономи оприличиха терена на щвейцарско сирене.
Изображенията, направени от камерата на борда на Марс Риконъсънс Орбитър позволяват на учените да забележат обекти с големина над 1 метър от височина между 200 – 400 км.
Това означава, че ямата съвсем не е малка – диаметърът е и стотици метри.
Въпросът е дали нещо си е проправило път в земните недра или се касе за някакъв вид срутване.
Отговорът на този въпрос е труден, като се има предвид, че не разполагаме с повече информация, но без съмнение НАСА ще разгледа всички възможности.
Марс Риконъсънс Орбитър е в орбита около Червената планета от март 2006 година, разкривайки динамичните условия на повърхността, включително пясъчни бури, формиране на пясъчни дюни, а понякога дори части от земно обордване, покрити с прах.
След като изпълни основните си цели през първите две години, мисията бе удължавана два пъти. Апаратът продължава да работи и със сигурност ще разкрие още много вълнуващи образувания на Марс в бъдеще.