Никой не трябва повече да толерира партиен монопол върху една част от гражданите, но българските политици не работят с етническите общности и не търсят доверието им, заяви социологът и политолог доц.д-р Антоний Гълъбов в интервю за БГНЕС.

В отговор на въпроса дали Анкара е успяла да разедини турската и мюсюлманската общност у нас чрез пряката си намеса в предизборната кампания и чрез един политически проект, Гълъбов подчерта, че колкото и парадоксално да изглежда, натискът се е отразил повече в българското общество като цяло. „Това е ефект, който не беше умишлено търсен, но бе постигнат. Ние сме изправени пред две държави със собствени външни политики и интереси – Русия и Турция. Руската федерация последователно реализира собствения си проект така, както и турската държава. В известен смисъл ситуацията отпреди изборите попадна в разминаването на две стратегии – отчасти насърчаването на анти-турското говорене се превърна в част от проруското, и обратното. Този ефект на завихряне оказа силно въздействие върху българските избиратели. Независимо от усилието да бъдат фрагментирани отделни части от избирателите и да бъдат тласнати в тази насока, в крайна сметка това не се случи“, коментира той. И припомни, че ДПС и неговият пряк конкурент в самата Турция взеха съизмерими резултати на вота от март, а в същото време подкрепата за ДПС у нас остана по-слаба, но техният опонент не успя да прескочи бариерата и е извън парламента. Според него чисто национал-популистката реторика не сработи докрай, а изводът е, че каквито и да са били сценариите, те не успяха да елиминират българския политически живот засега и е много важно това да не бъде допуснато. Гълъбов посочи, че управляващата коалиция в момента е по-сложна, отколкото изглежда, Обединените патриоти е предизборна коалиция, на организационно равнище те са все още три отделни политически партии. Поради това под коалиционното споразумение за кабинета има 4 подписа, а не два. „Предстои да видим, първо, дали между ВМРО, НФСБ и Атака ще започне процес на изработване на единен политически субект, който заедно да взема решенията. Второто много важно е да видим по какъв начин тези политици, носейки отговорността за управлението, променят характера на коментирането и воденето на определен тип въпроси. Факт е, че в цялата предизборна кампания Обединените патриоти бяха много по-умерени в говоренето си, отколкото други партии. Изненадващо за Европа една от основните политически партии си позволи много по-национал-популистки призиви и език, в сравнение с патриотите“, заяви Гълъбов. Според него много и без всякакво съмнение неочаквана ситуация е, когато вицепремиер по икономическата и демографската политика става председател на Националния съвет по етническите и демографските въпроси. Въпрос на време е да се разбере обаче дали това няма да бъде стъпка към постигане на съгласие на друго равнище. „Разбирам, че има организации, които започват да се оттеглят от съвета, а аз смятам, че трябва да бъде точно обратното, той трябва да бъде разширен. Оттеглящите се грешат, важно е съветът да работи. Аз познавам целия процес на създаването му, на изработването на първия документ, свързан с интеграцията на ромите. През март 1999 г. всички ромски организации се подписаха под него, той беше държавен документ. По искане на самите организации той беше наречен „Държавна програма за равноправна интеграция на ромите в българското общество“, припомни Гълъбов. Той настоя всички организации, които имат отношение към етническите, езиковите, културните, религиозните общности в България, да участват в работата на съвета, защото тогава ще се види дали това назначение /на Валери Симеонов/ е непремерен риск и би довело до увеличаване на напрежението, или обратното. Според него тепърва патриотите ще започнат да поемат отговорността си за управлението на страната. „Едно е предизборното говорене, друго е опозиционното, трето е по мегафон, съвсем друго е носенето на отговорност за управлението на страната. Демокрацията е единственият политически режим, който се лекува сам. В това отношение е много важно основата на вземането на решенията да бъде разширена. Колкото повече организации участват в работата на съвета, толкова по-малък е рискът той да наруши този много деликатен баланс, поддържан през годините. Да не забравяме, че два мандата Емел Етем от ДПС ръководеше този съвет, тогава други организации, критични към тази партия и смятащи, че финансовите средства не се разпределят правомерно и прозрачно, се оттеглиха. Но в резултат тези средства продължиха да се харчат така. Въпросът е наистина гражданските организации, които автентично отстояват интересите на общностите, а не са там заради разпределението на парите, да поемат отговорността за това съветът да запази общата политика на държавата по отношение на малцинствените групи“, посочи още политологът. По повод изявлението на председателя на комисията по правата на човека в турския парламент Мустафа Йенероглу от 24 май т.г. за продължаващата асимилация на българските турци и изключването им от всички властови нива, Гълъбов подчерта, че е по-важно как този дебат изглежда у нас. Според него същественият въпрос е в това, че българското общество е привикнало с мисълта, че българските турци са представлявани от една партия. „Смисълът на демокрацията е те като всички български граждани да могат да участват пълноценно в политическия живот през партиите, които са най-близки до тях. Никой не може да ме убеди, че между селско-стопанските производители, които са български турци, и земеделските партии у нас, не може да има диалог. Никой не може да ме убеди и, че хората с конкретни проблеми не могат да си изберат коя друга партия може да ги представлява, а това да бъде грижа само на една. Няма нищо по-лошо от този тип монопол. То е като гето – заключено е и отвътре, и отвън от онези, които не искат да влязат. Няма нищо по-лошо в етническата политика на една държава от ефекта на подобно двойно заключване. Не е вярно, че една група от българското общество има партията си за всичко – за икономика, за земеделие, култура, образование и е само тя, а всички останали хора могат да си избират друго. Докато това е така, държавата не може да функционира пълноценно. Когато в началото на 1990-а г. се отстояваше необходимостта от съществуването на ДПС, основният аргумент беше този – тъй като става дума за общност, претърпяла държавно организирано насилие, тя трябва да има възможността да изразява собствените си политически очаквания и да участва през собствено политическо представителство. Оттогава минаха 27 години. Следователно, след всички конституционни гаранции за правата и свободите на българските граждани, аз не виждам никакъв смисъл повече който и да е да толерира подобен монопол върху политическото участие на една част от българските граждани. Българските политици не работят достатъчно, трябва да се научат да говорят с хората, да търсят доверието им пряко, а не през етикети. Доверието в политическата система е най-същественият проблем и в България, и в Европа“, заключи Антоний Гълъбов в интервю пред БГНЕС. Гълъбов участва в конференция на тема „Междукултурният диалог – отговор на предизвикателствата пред междуетническите отношения“, организирана от гражданското сдружение ЕВЕТ /Европейска визия за етническа толерантност/. Форумът се състоя в село Ябълковец, Кърджалийско, в него се включиха представители на сдружението от цяла Южна България. „Европейският етнически модел е интеграция чрез политическата система и партиите, регистрирани в държава от Европа и чрез техните идентични посестрими като ЕНП, ПЕС, либералите. Партиите в България отказват да интегрират представители на етносите, различни от българския, с малки изключения. Организацията ЕВЕТ работи за интеграцията на малцинствата чрез политическата система, защото това е мостът към междукултурния диалог. ОССЕ в Германия прилага този модел – имигрантите от Турция са представени на всички публични нива, в Ландтага и Бундестага, в университетите. Т.е. в началото е политическата интеграция, която там е изключително успешна, следва културната на третото поколение турци в страната. Ние можем да адаптираме модела според българските условия“, заяви при откриването председателят на сдружението Ергин Емин./БГНЕС