Обучението по религия в българските училища преди 1944 г. в последните десетилетия е проучвано обстойно. Проучвана е в миналото и историята на училищата в Кърджалийско. Но особеностите на обучението по религия в училищата в Кърджалийско до момента не е разглеждано.
В периода след 1913 г. се извършват значителни промени в облика на селищата в Източните Родопи. Като средищен център се откроява гр. Кърджали. В селището турци, българи, евреи, гърци, албанци, арменци работят и търгуват без народностни или верски конфликти. Причината за това се крие във високата им нравственост. Въпреки необразоваността и общата си изостаналост като цяло хората са били в много честни отношения и смятали за голям грях да не си оправиш задължението с някой човек, а родопчаните гурбетчии се помнят с пословичното им трудолюбие и желанието им „да бъдат преди всичко друго съвестни, честни работници. След войната според личните спомени първи във възстановяването на доверието между етносите и установяването на по-добри отношение са децата – българчетата се сприятеляват с много турчета, научават доста турски думи. Училището се превръща в своеобразна гранична контактна зона.
В Кърджали работят и си сътрудничат ползотворно представители на различните етноси в съсловните организации на града. В сп. Родопа през 1941 г. е публикувано наблюдение, което илюстрира добре взаимоотношенията в града. Уредника на списанието споделя: “Търговското съсловие в Кърджали като общество, професия и организация се е сложило на взаимно между членовете уважение, доверие, почтителност и стегнатост, каквито ние не познаваме в друг град, нито помежду членовете на други професии. Това личи от установената практика в дните от събота сутринта до петък вечерта всеки търговец при отделните браншове, при нужда да бъде обслужван през седмицата с материали и пари от сътърговците си свободно и безпрепятствено, обаче тези сметки в петък вечерта всеки търговец непременно трябвало да си изглади, за да почне в събота сутринта доверието за търсене пак подобни услуги. …Този ред и този дух правят особено впечатление още повече и за това щото поотделно и търговците тук произхождат от различни краища на българската земя и въпреки това, пак са успели тъй да се сдушат помежду си чрез професията и да живеят в разбирателство и единение, толкова необходими изобщо за българите.
Нравствените личности се възпитават от обществото като цяло, включително и в училищата. В Кърджали в разглеждания период съществуват и обединяват народностните групи три религиозни центъра - черква, джамия и синагога. Служителите в тях се ползват от доверие и почит и имат висок авторитет. Българи и турци, евреи и арменци общуват ползотворно, равностойно и резултатно. Този дух на толерантност в града са отчетени и при по-късното етнографско проучване, проведено в града в периода на прехода.
Религията играе незаменима възпитателна роля. Всяка религия, оформена с разкази на отделни случки, насочва към начин на живот, който да донесе на човека удоволетворение, надежда и мир. Религията дава център и устойчивост на личността на човека при неговите търсения и колебания. На базата на нея в обществото се развива социалното съзнание, т.е. отзивчивост към нуждите на другите. Обучението по религия спомага за формирането на трите основни духовни характеристики: национална идентичност; религиозна принадлежност и социално нравствена ориентация и мотивация.
Цел на българското училище векове наред е да се възпитават не само грамотни българи, но и добри християни. По време на турското владичество килийните училища съхраняват езика и вярата на народа ни. А след Освобождението, пренасяйки седалището си обратно в Цариград, именно Българската Екзархия с дейността си допринася за запазването и културното въздигане на сънародниците ни, останали след Освобождението на България извън границите на Българската държава и продължава по еволюционен път национално-освободителното ни движение. В Тракия и Македония масово се изграждат български училища и църкви, а Екзархията подготвя с много постоянство и вещина и учителите за тях. Много от тези учители по-късно са сред най-ефективните и уважавани просветни дейци в Източните Родопи.
След Освобождението на България училището става светско. Нравствено-религиозното образование в него обаче все още се възприема като една от най-съществените задачи в училищата.
Религиозното обучение и възпитание на подрастващите през първите четири десетилетия на ХХ в. не е дело само на учители и духовници. В България традицията от Възраждането все още е жива и Българската православна църква като държавна институция има висок рейтинг в обществения живот на страната. Авторитетът не само на свещениците, но и на учителите в българското общество се поддържа висок. Детето постъпва в училище, подготвено от родителите си, възпитавано в религиозен дух, чрез примера в молитвите им и традиционно обредната им система в основите на изповядваната религия. Учебниците по другите учебни предмети изобилстват с текстове, подбрани и подготвени от хора с талант, с определено религиозен светоглед. Книжките за деца са изпъстрени със стихотворения, пиеси, разказчета, възпитаващи неусетно децата в морални ценности.
Вероучението /или Закон Божи/ присъства във всички учебни планове от Освобождението до 1946 година. Въпреки че променя съдържанието, обема и значението си, то се изучава без прекъсване от началното училище до горните класове със седмична натовареност, която е между един и два часа. В часовете по Закон Божи при най-малките в отделенията се изучават най-използваните молитви на православните християни, религиозните празници през годината, при което те се свързват със събития, описани в Свещената история. Дават се познания за молитвите и църковни ритуали. Научават се песнички с религиозно съдържание, които много възрастни вече хора още помнят и пеят при проучвания по терен, с гордост и с радост. С повишаването на възрастта на учениците материалът по вероучение се усложнява, без обаче да излиза от простото, ясно и разбираемо представяне. А просветният закон забранява на учителите “да дразнят” с думи и дела религиозните чувства на населението.
Училищата в Източните Родопи носят особеностите на региона. Мастанлийски окръг се създава като административна структура по време на управлението на БЗНС, когато са направени много съществени демократични реформи в образователната система на България, включително и въвеждането на задължителното основно образование. Ръководен и контролен орган за Източните Родопи е Окръжна училищна инспекция към Мастанлийския окръжен съвет. Тя подпомага и контролира развитието на просветното дело в окръга и е носител на демократичния, дух на времето. Инспекцията е задължена и се стреми да следи и подобрява дейността на училищата в окръга. След закриването и през 1934 г. тя е заместена от Старозагорския областен инспекторат, делегирал правата си частично върху Пограничния училищен инспектор в Кърджали.
В българските училища първоначално Закон Божи се преподава от учителите, съобразно с препоръките на специален съвет към Светия Синод на Българската Православна Църква, контролиращ зорко за методиката на обучение и за качеството на издаваните учебници. Учителският съвет в Основно училище „Отец Паисий” Кърджали на 30 септ. 1922 г. избира измежду предложените му учебници по предмета на четири издателства, одобрени от МНП и решава, че Закон Божий ще се учи по учебника за второ, трето и четвърто отделение на Ц. Калчев, осмо издание от издателство Хр. Г. Данов. А на 11 окт. 1932 г. съветът решава, че за период от четири години напред занятията по Вероучение в училището ще се водят по одобрения със заповед на МНП № 3307 от 1 окт. 1932 г Учебник „Вероучение” за първи, втори и трети клас от Сава Чукалев и Иван поп Василев на издателство „Казанлъшка долина – София .
В класовете от прогимназията през 1928 г. вероучение преподават учителите П. Ковачев и Русева. През 1936 г. преподават вероучение и учителите: Пенка Лафчиева –, Кичка Ройдева, Мара Казанджиева. Учениците се водят под строй в черква на определени празници като се изисква за по-голяма парадност да се водят в черква по две отделения или по два класа едновременно.
За преподавателя си по религия - Данаил Николчев една от ученичките от основното училище в Кърджали г-жа Мария Русева разказва: ”Старото училище “Отец Паисий” беше непосредствено до църквата. И сутрешната служба и следобедната съвпадаха с училищните ни занятия. Още щом го зърнехме от двора или от прозорците, всички деца се втурвахме да целунем ръка на дядо поп, а той да ни погали по главите и да ни благослови. Много често носеше в джобовете си малки метални кръстчета, които ние поставяхме на реверите си /като значки/ или малки книжни икони, които държахме в тетрадките си. Когато станахме ученици в гимназията той ни преподаваше предмета “Религия”. Никой не пропускаше неговите часове защото те бяха чудни приказки, при това майсторски разказани – за доброто, за злото, за сполуката и оптимизма”.
Православната църква отделя голямо внимание на честването на празниците. В Кърджали за празниците Богоявление, Гергьовден , Кирил и Методий” и Деня на народните будители на площада пред черквата се е правел красив аналой и там, независимо че празника е бил военен или културен, свещеникът произнася слово, което разтърсва и разчувства слушателите - в черквата, в читалището или на площада.
Ученически християнски дружества се създават към българските училища за да бъде допълнено и подпомогнато религиозното възпитание на учениците. Още през 20-те години на 20-ти век Светият Синод предупреждава държавниците и обществеността , че основният недостатък на българското училище по това време е в това, че то обучава, без да възпитава и създава добродетели. Все по-често негови представители изтъкват необходимостта от по-съществена помощ за образованието и възпитанието на младежта. Но преподавания норматив по вероучение не се променя, а черквата се заема да търси допълващи форми за възпитанието на учениците и да създава православни дружества в училищата. И тук тя среща подкрепа на държавата. Църковният празник “Въведение Богородично” се чества като “Ден на християнската младеж”.
Младежките православни християнски дружества продължават своето съществуване до средата на 40-те години на ХХ век. Те са разтурени през май 1945 г., след създаването на Единния младежки общоученически съюз ЕМОС, с който се изисква всички ученически дружества да престанат да съществуват и техните членове принудително да влизат в него.
Иванка Ангелова, Държавен архив – Кърджали
1. Пощенска карта на първата българска православна църква “Св. В.М. Георги” в гр. Кърджали въздигната с доброволни помощи от населението и учрежденията, осветена на 14.10.1928 г. Фотоархив, Инв. № 85-68
2. Снимка от строежа на църквата в Момчилград № 567 Б.д.
3. Снимка от организирани борби в с. Шех Джумая (Джебел) през 1932 г. На снимката в близък план в ляво се вижда църквата, в дъното в дясно е джамията. Черно-бяла. 610
4. Снимка от освещаването на църквата в с. Гледка, Кърджалийско през 1939 г. На снимката отбелязана с точка е Мара Петрова - учителка. 641
5. Снимка пред църквата "Св. Георги" в Кърджали от сватбата на Мария Иванова с подофицер Георги Петков през 1946 г. 649.
6 .Снимка на църквата в с. Перперек, Кърджалийско.. 1959. 866.
7. Групова снимка на курса за обучение на самарянки проведен през 40-те години на ХХ век в Кърджали пред паметника на Освободителите в града, на която е и свещ. Данаил Николчев
/ На снимката на първия ред от ляво на дясно д-р Петко Диковски - управител на болницата, Стефан Вълков - началник на "Данъчното управление", Ничка Константинова - зъболекар, д.р Тонева - лекар на частна практика, Павел Ковачев - директор на училище "Отец Паисий", Свещеник Данаил Николчев, полковник Георги Шкодров, Пенка Лавчиева - учителка, Руси Русев - индустриалец, Димитър Гърков - директор на БЗКЗ, Ангел Атанасов – учител/.
Иванка Ангелова
Държавен архив-Кърджали
