Започваме с думи на доц. д-р Надя Маркова пред БНР. С пълното ѝ изявление за радио предаването можете да се запознаете тук.
Тя казва:
„Твърденията, че имунизацията с ваксината за туберкулоза, позната като БЦЖ, създава опасност от за автоимунни болести и дори рак, са интерпретация на изследванията ми. В никакъв случай не мога да докажа такива неща и аз самата съм си изложила материала по друг начин.“
Пак в същото предаване по БНР друг неин колега, директорът на Института по микробиология — проф. Христо Найденски, заявява следното:
„БЦЖ ваксината е протектирала човечеството около един век и ако сега преустановим тази имунизация, ще бъде голяма грешка. Става дума за едно много голямо недоразумение.“
Директорът на Националния център за заразни и паразитни заболявания — проф. Тодор Кантарджиев, добавя:
„Доц. Маркова въобще не твърди за ракови и автоимунни заболявания.“
Грешна интерпретация ли!? Голямо недоразумение ли!?
По-долу лично ще се запознаем със съществените части от Автореферата на Георги Славчев от БАН, на който доц. Надя Маркова е съавтор и научен ръководител. По-добре да четем материала от първа ръка, вместо да ни го преразказват с… интерпретации.
Трудът, с който Славчев получава научна степен „доктор“ по микробиология, представлява дисертация именно на тема:
„Молекулярно-биологични и структурно-функционални аспекти при формиране на L-форми при видове от Mycobacterium tuberculosis комплекс“
Рецензент на дисертацията му е проф. д-р Христо Миладинов Найденски, от което разбираме, че и последният е много добре запознат с подробната научна информация за микобактериалните L-форми. В същата дисертация се засяга изчерпателно и въпросът за L-формите от ваксиналния щам на M.Bovis в БЦЖ.
Ето извадки от автореферата:
„В този смисъл, особен интерес предизвиква феноменът, известен като L-трансформация или съществуването на популации от репродуциращи се микобактерии с дефектни или липсващи клетъчни стени (L-форми), което явление би могло да лежи в основата на латентната туберкулоза. Необичайният начин на съществуване на L-формите in vivo включва фази на небалансиран растеж и размножаване, както и голямо разнообразие на морфологични трансформации.
При промени в имунния статус на гостоприемника съществува риск за реверсия на L-формите в класически бациларни форми и реактивиране на латентната туберкулоза в активно клинично изявено заболяване. Микобактериалните L-форми се определят като трудни за изолиране, култивиране и идентифициране в клинични материали чрез стандартните микробиологични методи.“
И още от него:
„В условия на стрес възникването на мутации в генома на микобактериите могат да доведат до създаване на нови белези, което се явява потенциален източник и двигател за настъпващите промени в хода на еволюцията. Може да се отбележи, че изявата на характерен морфологичен фенотип в резултат на L-трансформация при видове от M. tuberculosis комплекса кореспондира с промени в техния геном и е проява на адаптивна и генетична пластичност. В процеса на еволюцията видовете от M. tuberculosis комплекс, в резултат на мутации, придобиват свойства, които им дават предимства за бързо приспособяване към конкретните условия на средата и ги превръщат в едни от най-успешните патогени при хората.“
Ако трябва да преведем научния (и завоалиран) език на по-разбираем: казва ни се директно, че ваксините против туберкулоза не заличават туберкулозата. Те всъщност водят до нейните мутации и приспособявания към средата, като по този начин ги превръщат в успешен патогенен (болестотворен) фактор.
Това, което са написали споменатите учени, не подлежи на други „интерпретации“!
Да напомним, че в интервюто по БНР доц. Маркова каза още: не можело да се говори за изолираните L-форми като причинители на автоимунни и ракови заболявания. Тя се явява научен ръководител на кандидата за доктор, чийто автореферат беше поместен по-горе. С други думи, тя няма как да не е запозната, след като е и съавтор на данните.
А тук имаме и показателна извадка от рецензията, направена от проф. д-р Христо Найденски:
„Представят се неоспорими аргументи в полза на значението на L-формите като инфекциозни и перзистиращи агенти, съответно за тяхната роля при заболявания у хора и животни. Нещо повече, перзистирайки за дълъг период от време в организма на гостоприемника, те могат да бъдат причина не само за възникването на латентни, хронични, и рецидивиращи инфекции, но същевременно и на заболявания с неизвестен инфекциозно-алергичен или автоимунен произход.“
И тук не може да се говори за „интерпретации“, когато нещата са написани в прав текст. Ако някой прави интерпретации, това са самите учени, които покрай скандала са били заставени да декламират сценариите на фармацевтичната индустрия пред медиите.
Кога трябва да вярваме на доц. д-р Маркова и проф. Д-р Христо Найденски?
Не е ли смущаващо, че в интервютата си казват едно, а в научните си трудове пишат друго?
Не е ли потресаващо, че в медийните си изявления те предпочитат да акцентират върху наблюдаваните краткосрочни нежелани реакции от ваксината — повишена температура и зачервяване на мястото на инжекцията, — но се отричат от собствените си открития, че тези ваксини причиняват отчитани и наблюдавани мутации на туберкулозата?
С други думи, те са съвсем наясно, че ваксините не само не пазят от туберкулоза, а помагат за нейното непредвидимо „еволюиране“ в нещо още по-опасно за здравето в дългосрочен план, доживот. И то когато са напълно наясно, че ваксините поощряват появата на нещо по-ужасно от туберкулозата, което — за разлика от туберкулозата! — не се лекува в болнични условия.
А именно: непредвидими автоимунни заболявания, сред които са и различни форми на рак.
Има ли морал в едно подобно тяхно поведение?