Обучението по религия в турските училища. В тях обучението се провежда на турски език, но при обучението по религия се запаметяват текстове от Корана на арбски език..  В селските турски частни училища под ръководството на един или двама учители се събират децата от селото или от близките села, понякога и на възраст  по-малки от 7 години. С тях се занимава ходжата, който е най-често учителят, нает от училищното настоятелство и на когото се заплаща от родителите им.  общуващи с него.  В Кърджали и другите градове на окръга има частни турски прогимназии, в които обучението е поставено на сравнително по-високо ниво. Училищата се издържат от населението, а се управляват финансово от училищното настоятелство. Контрол върху тях има и мюфтийството.

При създаването си Мастанлийската окръжна училищна инспекция се натъква на традиции и практики в селата от окръга, които не съответстват на просветното законодателство. През 1921 г. тя  изготвя предложение да се иска в групата частни турски училища да започне да се преподава български по шест часа седмично. Инспекторът В. Шанов е констатира че: всички турски училищни помещения са абсолютно негодни и неотговарящи дори на минималните изисквания на закона”. Освен това по неговите думи “ “… всичките учители ходжи, които са главяват от населението главно за да им извършват религиозните треби и същевременно прибират в тия курници и маловръстните турски деца да ги учат само на молитви, не притежават никакъв ценз.  За турското население в тоя край най-важния ценз, който трябва да притежава един ходжа, е да знае да вика на минарето,  да опява и погребва мъртавци, да знае да пише “муски” и да чете на болни за разни болести. Ходжи, които притежават двете последни качества, се предпочитат и държат от по-богатите училищни общини. Някои от тия ходжи се славят и със събирането на “душнавазе”  нечисти духове..” 

Мастанлийската окръжна инспекция многократно се намесва за да въведе по-високи критерии и изисквания към качеството на обучението. От училищните настоятелства и мюфтийствата се изисква подобряване на условията за провеждането на учебната дейност, назначавне на правоспособни учители, изучаване на български език, география и история..

Едва след 1947 г. много от съществуващите проблеми в материален и просветен план се решават с превръщането на частните турски училища в държавни, но обучението по религия в тях отпада.

Обучение по религия в българо-мохамеданските училища. В тях се учи коран, но държавата прави сериозен опит да се погрижи за запазването на самосъзнанието на това население. В протокол от 25 юли 1921 г. на инспекторския съвет, проведено под председателството на Мастанлийския окръжен училищен инспектор, е обсъдено откриването на народни първоначални училища в българо-мохамеданските  села, особено в крайграничните. Целта е “да се доведе чрез училищата и изобщо чрез просветата постепенно и непринудително българо-мохамеданското население в окръга до съзнанието на своето народно произхождение и за да не губи време младото поколение в дълго и безполезно учение  на чужд и неразбираем език…”.

Съветът предлага всички българо-мохамедански училища в окръга да се считат за народни, обучението по тях да се водят по програмата на народните училища, а турският език и вероучение да се преподават и за в бъдеще от турските учители – ходжи  като отделни предмети.

 В резултат на провежданата пропаганда в тези райони постепенно е била насадена невярната представата, че човек, в случай че не е мохамеданин, непременно е атеист т.е невярващ. А страхът от атеизма не само в първата половина на ХХ век, но и днес е признат от много специалисти за “най-лошата от всички духовни болести”. Вследствие на атеистическият светоглед, човекът остава изолиран, безсилен пред трудностите на живота, без надежда за по-добро бъдеще. Поради тази създадена връзка в обществено съзнание в немалко турски и българо-мохамедански села е имало случаи да се бойкотира  просветната политиката в региона като жителите им отказват да изпращат децата си в български държавни училища за да не станат неверници

Активно на това насадено от вън виждане се противопоставя движението на дружбите “Родина”. То се заражда спонтанно в Смолянско преди Втората световна война и получава широко разпостранение в Родопите. Родинци изповядват разбирането, че човек може да бъде добър мюсюлманин, добър вярващ и да се чувства за българин и да живее като българин. И това виждане става основа за разгоряла се полемика в селищата на българо-мохамеданите, в семействата им и в училищата. „Младите” българо-мохамедани се противопоставят на „старите”. В подетия спор отделни учители и военни се намесват не съвсем тактично в подпомагането на прилагането на идеите му на практика. Но крахът на движението идва от самата българска държавна власт, която не успява да оцени правилно разгърналото се движение. При настъпилите политически промени след септември 1944 г. тя го заклеймява като националистическо и подлага на тежка репресия лидерите му.  Много десетилетия по-късно тя признава неправомерността на тези си действия.

Политическите събития в България от 9 септемри 1944 г. нанасят тежък удар и върху религиозното обучение. С няколко свои  Окръжни от края на 1944 г. и началото на 1945 г., Министерството на народната просвета премахва Вероучението като задължителен учебен предмет от програмата на основните и на педагогическите училища. Тогава то отменя и практиката на задължителното четене на молитви преди и след часовете. През януари 1946 г. в заповед на временния просветен министър д-р Рачо Ангелов обаче се нарежда училището да остане на неутрални позиции спрямо Църквата. А с конституцията от 1947 г. и със Закона за вероизповеданията от 1949 г. Вероучението напълно отпада от учебното съдържание на масовото българско училище и  се прекъсва една от вековните традиции в българското образование. С това традиционните основи на нравствеността са разклатени и впоследствие в голяма степен разрушени. Издигнати са идеи, които не успяват и няма как да успеят да заменят пълноценно възпитателната стойност на това нравствено възпитание.

 Обучението по религия в Източните Родопи се провежда в съответствие с типа на училището и етническата определеност на жителите на съответните селища, но в реална среда и независимо от присъствието в класовете на деца от друго религиозно изповедание. Сериозните демографски промени в района на Източните Родопи в периода 1914 – 1944 г. налагат да се прилага обучение по религия и в училища от смесен тип.  В турски училища по селата се учат деца на чиновници и на бежанци и обратно – в народни или български и помашки  държани училища се учат и турчета и българомохамеданчета. Това изисква и налага още в училището от най-ранни години да се проявява демократичност и толерантност.

Особено важна е ролята на учителите, които преподават – доколко са пригодни за целта и отговарят на обществените нагласи за дейността им. В периода до 1944 г. многократно е констатирано, че редовните учители са в повечето случаи добри педагози и възпитатели, имат авторитет сред учениците и гражданството и внасят в селищата в които учителстват култура и добър пример за подражание. Не така стои въпросът с назначаваните нередовни учители, които често са недисциплинирани, нехаят за обучението на децата и в много случаи компрометират политиката на България и християнската религия като цяло. 

 Традициите в изграждането на нравствени личности чрез умелото използване на религията в училището в миналото са достойни за уважение. Днес Законът за народната просвета, изискващ изграждането на свободна, морална и инициативна личност, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, език и религия не е цел и задача на нито един определен общообразователен учебен предмет. Тези качества могат да се формират само в процеса на преподаване на предмета религия /или като негов равностоен заместител – предметът нравственост/. Но самото въвеждане на задължително обучение по религия не е достатъчно. Нужна е цялостна промяна в ценностите в обществото. А това е трудно след 50 г. прекъсване на традициите, при които и самите родители, а и Българската църква не са в състояние сами да се справят с пораженията, нанесени върху техния авторитет, светоглед и нравственост. В това трябва да бъде включено цялото общество и всички обществени институции.

Иванка Ангелова, 

Държавен архив – Кърджали