Гергьовден е един от най-обичаните празници в българския народен календар. В него са се преплели през годините различни пластове от индивидуално и обществено битие, от езически и от религиозни вярвания, от древни ритуали. Празникът съвпада с възраждането на природата и се празнува неизменно на 6 май във всички територии, населени с българи. Празнува се от всички етнически общности в страната ни: българи, турци, роми… Известен е с имената Гергьо̀вден, Джу̀рджевдан, както и с Хъдърлез и Адрелѐс - сред мюсюлмани, помаци и роми.
Още преди изгрев слънце и християни и мюсюлмани излизат навън за да се намокрят с майска роса и за да откъснат стръкче здравец или клонче, с което да окичат домовете си за здраве… Вярва се, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден. Вярва се и, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен.
Все още не е изяснен с категоричност произхода на празника. Не е известно дали идва от тракийската древност, от славяните или от далечното минало на прабългарите от Азия.
Днес обаче, той е дълбоко вплетен в християнската източно-православна празнична система. В нея този ден е определен за честване на името на действително съществувала историческа личност – св. Георги, загинал мъченически изповядвайки християнските си вярвания и изобразяван като конник, пробождащ с копието си змей, символизиращ езическото неверие. На него са наречени множество черкви и манастири. И техния храмов празник се отбелязва навсякъде с големи събори и храмови празненаства. Тържествено се чества и във всички действащи източно-православни църкви.
В Третото българско царство 6-ти май е обявен официлно за
“Ден на българската армия и празник на храбростта”
Като “Ден на храбростта” Гергьовден започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване, а като празник на армията е учреден официално на 9 януари 1880 г. През целия период на Третото българско царство празникът Гергьовден се чества тържествено с паради, манифестации, митинги, водосвети, общонародни прояви. Този ден е предпочитан и за освещаване на бойни знамена и за създаване на културно-просветни патриотични дружества с идеална цел. В Кърджали този празник започва да се празнува официално след присъединяването на Източните Родопи към България. В Държавен архив – Кърджали се пазят спомени, съхранили духът на тържества на Гергьовден от началото на 20-те години в Кърджали..
През 1946 г. традицията на честването на Гергьовден като празник на армията е преустановена. Честването на 6-ти май като официален празник и като Ден на българската армия е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет. Празникът се отбелязва и днес с военните паради, освещаване на бойните знамена, водосвети и отбелзване на почитта към българските войни.
6 май - Гергьовден е и ден за почит на българските земеделци и животновъди добил гражданственост като – “Денят на овчаря”
Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. На Гергьовден рано сутринта се извършвало ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На Гергьовден е ставало първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.
В миналото повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е бил обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, е трябвало да заколи агне, защото: “... къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото”.
Ето как е описал празнуването на Гергьовден в с. Дарец, Кърджалийско краеведът Ламбри Николов: “Рано на този празник, при изгрев слънце, всички се изкачвахме нагоре по стръмнината и всяко домакинство водеше мъжко агне, което трябваше да бъде заклано при стария дъб. Подкарваха ги свободно или вързани за малките рога и докато свещеникът извършваше водосвет, на рогчетата им горяха запалени свещи. След водосвета се извършвало истинското жертвоприношение: агнетата се колеха и всяко от тях се отнасяше в дома за да бъде изпечено цяло. Колеха се и църковни агента за курбан, а казаните винаги бяха близо до “Дъба”.
Когато курбанът беше готов и агнетата - опечени, след обяд, към пет часа, биеше църковната камбана. Всички празнично пременени отново се изкачвахме към местността „Свети Георги“. Всички хора от селото – и мало и голямо - идваха от всички страни. Жените бяха облечени в пъстри носии и това народно тържество се наблюдаваше от съседните села – Осман-пашалар /Османово/и Крояци.
Западната страна на височината се заемаше от горномахменци, а северната - от долномахленци. Трапезите с агнета бяха наредени една до друга и с лице към стария дъб. По средата на поляната, между дъба и трапезата, се слагаха казаните с курбан. Всички възрастни хора палеха свещи и бяха около свещеника, който извършвал богослужението си. След това самият свещеник благославяше трапезата и започваше взаимното раздаване на колаци и печенето агне. Точно тогава се раздаваше и курбана от казаните. От своя страна жените отнасяха по един колак, който се даряваше на църквата. След обяда момичетата и момчетата се събираха на поляната, и момите запяваха хороводни песни”
По времето на социалистическото управление на страната ни от традициите по честването на Гергьовден е изведено напред само: признаването и почитането на труда на овчаря, яденето на агнешко и празнуването на именните дни. Днес обаче в миналото са останали не само социалистическата празнична система, но и многобройните стада и зелените пасища. За това време обаче, както и за тържественото честване на Гергьовден като ден на храбростта и на армията в Третото българско царство, ни разказват редица спомени и снимки, съхранявани в Държавен архив – Кърджали
За съжаление в съзнанието на голяма част от хората от днешното поколение, Гергьовден е останал единствено като анахронизъм - празник, свързан с опита да се спази тлеещият спомен от традицията, ограничаващ се с купуването и приготвянето на агнешко със съмнително качество. Много по-близо до традицията и до смисъла на празника обаче би било отиването сред природата и отдаване на дължимата почит на възраждащата се природа и на нейния създател.
Иванка Ангелова
Държавен архив – Кърджали
Приложения:
Снимка от честване на Гергьовден като църковен празник /1/
Снимки от честването на Гергьовден като ден на храбростта и на българската армия 1880 – 1946 г. /2-12/
Снимки от честването на Гергьовден като ден на овчаря 1946 – 1993 г./13-16/