Три ваксинирани деца, едното с два приема на ваксината, са новите случаи на морбили в Пловдивско. До момента 37 са лабораторно потвърдените случаи на болестта в региона, сочи справка в сайта на РЗИ-Пловдив.
От там дават подробности за случаите:
1 случай - Момиче на 13 г. от гр. Пловдив, кв. Столипиново. Детето е с две дози МПР. Контактни в дома 2 –ма възрастни без данни за МПР.
2 случай - Жена на 38 г. от с. Йоаким Груево без данни за имунизация с МПР. Заболява като контактна на дъщеря си - Йорданка Филчева – 20 г. ( заболяла на 21.04.2017 г.).
3 случай - Момче на 2 г. 5 м. от с. Йоким Груево с 1 доза МПР. Заболява като контактно на майка си – 20 г.
4 случай - Момче на 3 г. от с. Йоаким Груево с 1 доза МПР. Заболява като контактно по дом на Йорданка Филчева - 20 г.
Към 02.05.2017 г. по изпълнение на предписанието на РЗИ-Пловдив се имунизирани 147 деца.
Припомняме, че в момента тече засилена имунизационна кампания, която се случва в сезона на втората грипна вълна, както и изострянето на алергичните състояния. Тези обстоятелства повишават риска от появата на нежелани странични реакции след ваксиниране. Освен това ваксината, която се поставя не е само срещу морбили, а съдържа и живи щамове на паротит и рубеола.
Също така въпреки популярните внушения, че предимно неваксинираните са изложени на риск от морбилна инфекция при среща с патогена, проучвания показват, че морбили се разпространява успешно и сред популации с 99% ваксинирани лица (Gustafson et al., 1987; Chen et al., 1989; Boulianne et al., 1991), както и други високи проценти заболели, които са напълно ваксинирани (Faneye et al., 2015; Gupta et al., 2015; Vaidya et al., 2016; MMWR, Sept. 02,1988/37(34);527-31), включително при лица с предварително доказан ваксинален имунитет, солидни антитяло-отговори и явяващи се заразоносители, което подчертава необходимостта от задълбочени епидемиологични и лабораторни изследвания при съмнение за морбили, независимо от ваксинационния статус (Rosen et al., 2011).
Други автори проучват епидемичен взрив на морбили, настъпил в гимназия с документирана ваксинация в 98% и обсъждат неуспеха на ваксината, като очевидно адекватно ваксинирани лица разпространяват заразата (Nkowane et al., 1987). МПР е жива ваксина. Известно е, че рубеолният и морбилният вируси се екскретират от фаринкса между 7-ия и 28-ия ден след ваксинацията, с пикова екскреция на 11-ия ден (КХП на Приорикс). Няма данни екскретираните ваксинални вируси да се предават от ваксинираните на податливи контактни. Липсата на данни обаче не изключва рядката възможност за предаване на вируса на контактен с ваксинирания, особено при имунокомпрометирани лица.
Същевременно, научни публикации доказват отделянето на морбилния вирус с урината (което не е описано в КХП/листовката на препарата), като вирусната нуклеинова киселина е изолирана в проби до 14 дни след ваксинацията (Rota et al., 1995; Kaic et al., 2010). Документирано е предаване на ваксиналния рубеолен вирус чрез кърмата, както и трансплацентарно на деца без доказателства за клинично заболяване.
Описаните в листовката (КХП) нежелани реакции от триваксината МПР, са: температура; обрив; зачервяване, болка и подуване на мястото на инжектиране; морбили с понижена вирулентност (в новата КХП е посочено като морбили-подобен синдром) няколко дни след ваксинацията; менингит, енцефалит, алергични реакции; инфекция на горните дихателни пътища; отит на средното ухо; лимфаденопатия; анорексия; нервност, необичаен плач, безсъние; фебрилни гърчове; конюнктивит; бронхит, кашлица; диария; повръщане; увеличаване на паротидните жлези; орхит; епидидимит; паротитоподобен синдром; тромбоцитопения, тромбоцитопенична пурпура; анафилактични реакции; трансверзален миелит, синдром на Guillain-Barre, периферен неврит; Erythema multiforme; арталгия; артрит; синдром на Kawasaki.
