Резултатите от референдума в съседна Турция не изненадват никого.Страната вече е президентска република.Ердоган спечели с малко но завинаги. Ако бе спечелил с много,в условията на извънредно положение и тотална цензура,щеше да предизвика реакция на Запада.Сега съюзниците от НАТО под носа си признават резултатите от референдума, като ги определят като вътрешна работа на Турция.Европейският съюз в гъгниви изявления прави същото.

  Политическият възход на Ердоган през последните години показва едно. Като държавник той е разбрал максимата:Искаш ли страната ти да не е подвластна на Великите сили ,трябва да я направиш Велика сила.Затова и Ердоган неизменно работи Турция да влезе в първата десетка на световните фактори.Както в икономически,така и в политически план.В това отношение турският президент е предвидим.Предвидим е и в укрепването на личната си власт,защото се смята за предопределен от Аллах.Но в това има и прагматизъм.Само силна президентска република може да бъде гаранция за териториалната цялост на страната,заобиколена от въоръжени конфликти и изправена пред кюрдския сепаратизъм.

  Ердоган за разлика от своите предшественици осъзнава силата на стратегическото положение на Турция между Изтока и Запада,както и възможността да използва техните противоречия.Изтокът иска да я спечели за съюзник,а Запада да не я загуби.

  В тази ситуация Ердоган разчисти пътя си към едноличната власт.Последователен в този си път той използва кадрите на Футхулах Гюлен,привличайки ги един по един на своя страна.Гюлен не виждаше заплаха,защото продължаваше да държи ключовите позиции.Изненадващо за него дойде т.нар.опит за преврат.Последният ,който имаше полза от него бе главния обвиняем Фетхуллах Гюлен.Той държеше ключовите позиции в страната.Самият факт на последвалата чистка го показа:140 000 арестувани и уволнени от държавни постове.

  Последователен в непоследователността е Ердоган и по отношение на кюрдите и тяхната съпротива.Допусна ги в парламента и в местната власт,за да докаже ,че е демократ и след това вкара лидерите им в затвора.Те просто станаха видими за него и полицейския апарат.

  Безспорно най-много пируети направи Ердоган във външната си политика.Бе семейно с Асад по яхти ,преди да му „подпали”къщата.Настоява за зони за сигурност в Северна Сирия и успя да доведе Русия,главния опонент, до отстъпки.От Запада пък очакваше подкрепа срещу сирийските кюрди и отчасти я получи.

  Ердоган знае,че народът му не иска членство в ЕС.Той рекетира опозицията и Запада с 3 милиона бежанци,които получавайки граждански права са негови избиратели и потенциални мигранти в ЕС.Отигра перфектно „нацистката” тема с Холандия и Германия,която му осигури гласовете на гастарбайтерите.

  Ердоган е последователен напълно в едно-неотклонното си придържане към исляма.Той знае,че демокрацията е неприспособима към ислямизма.Знае,че религизното население се подчинява на системата „раис”.Раис на арабски означава глава и главатар.Тя е заложена в шариата.За него баасисткия модел на Садам и Мубарак е по приспособим към турската действителност днес ,отколкото този на Кемал Ататюрк.Но турския президент не прави прибързани стъпки.Например преди десет години авторитетна социологическа агенция посочи,че 75% от турците одобряват носенето на забрадки от жените им.И Ердоган наложи това демонстративно.

 Избраният от Ердоган път насочва Турция като лидер на ислямския свят.В днешната действителност,когато  светът вече не е еднополюсен и като ,че ли се очертава реален сблъсък на цивилизациите ,тази роля на Турция става ключова.

Георги Кулов