Боян Чуков е български експерт по борбата с тероризма. От 1984 година е на дипломатическа работа във Франция. От 1988 до 1992 година завежда консулския отдел в посолството на България в Мадрид. Външнополитически съветник и съветник по националната сигурност в правителството на Станишев. Владее френски, испански, руски, гръцки и английски език.
На 16 април е референдумът в Турция, с който Ердоган иска да въведе президентско управление в страната. Ако това се случи, какво ще се промени за България и на Балканите?
– Бих искал в началото да си отговорим на въпроса: Защо Реджеп Ердоган е толкова популярен в югоизточната ни съседка? След близо 15 години във властта, без да я споделя с никого, Реджеп Ердоган е най-открояващата се политическа фигура в посткемалистка Турция. Той е харизматичен лидер и добър тактик. През последните години се наложи категорично като ефикасен представител на реформаторския популистки тоталитаризъм, който е в съзвучие с епохата, в която живеем. Реджеп Ердоган е възхваляван от една голяма част от турското население. Причините трябва да ги търсим в неговата личност и естествено, в резултатите от неговото присъствие по върховете на властта. Хубав или лош, „Таип“, както го наричат ласкаво неговите фенове, постигна нещо невероятно. Турция се нареди сред големите нации в света.
Под ръководството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) югоизточната ни съседка постигна изключителни икономически резултати, страната се отвори към света. Бедна Турция от Анадола и малцинствата се превърнаха в пълноправни актьори на турската историческа сцена. Избирателите на Ердоган одобряват неговата програма, неговата личност. Позлатената „легенда“ за личността на турския президент се поддържа редовно от неговата партия ПСР и турските медии. Това е причината предизборните кампании в Турция да имат вид на един безкраен маратон.
– Каквато изглежда и кампанията за референдума!
– Да, както в случая с референдума на 16 април. Реджеп Ердоган е истински боец. Той преживя затвора, раковото си заболяване и опита за преврат миналата година. Убеден е, че той е човекът, който е определен от Провидението. На който е поверена съдбата на Турция. Затова той иска да бъде абсолютният Господар, абсолютният Султан. Затова не търпи никаква опозиция, никакво противоречие.
Естествено, авторитарните забежки му създават множество неприятели: либерали, миряни, кюрдски опозиционери, една част от десните националисти, радикалните религиозни гюленисти. Всички те се настройват с една нарастваща неприязън към героя неоислямист. Но Ердоган увеличи три пъти БВП на глава от населението. Турската икономика е с амбиции да се нареди в първата десетка в света.
– Затова ли той иска да се нареди до световните лидери?
– Турция иска да стане лидер в сунитския свят. Реджеп Ердоган се стреми да говори като равен с Владимир Путин и Доналд Тръмп. А европейските лидери той ги поставя във втората редица. В Турция се възпитава „благочестива генерация“ чрез въвеждане отново на религията в образованието. Джамиите се увеличават. Политическите мероприятия се откриват с религиозни молитви. След 15 години начело на властта в Турция Реджеп Ердоган има ясна стратегия във времето.
– „Стратегическа дълбочина“ за разполагане на Турция в границите на някогашната империя?
– Стратегията се нарича неоосманизъм. Планирани са поредица мероприятия, които се вписват във „визия 2023“ – стогодишнината от републиката. Но има продължение чак до 2053 г. – 600 години от покоряването на Константинопол. Даже до 2071 г.- 1000 години от битката при Манцикерт. Тогава селджукските турци нанасят поражение на Византийската империя, византийският василевс Роман IV Диоген е пленен и детрониран. Описаната неоосманистка стратегия може да бъде улеснена с институционалните промени, за които е насрочен референдума на 16 април в Турция. Целта е президенциализиране на режима в Анкара, комбиниран с безмилостно „опитомяване“ на опозицията и налагането на Реджеп Ердоган за единствен Господар-Султан на югоизточната ни съседка.
– И тази нова вълна на неоосманизъм ще плисне първо у нас, така ли?
– При настоящата обстановка в Турция е малко вероятно референдумът на 16 април да не подкрепи властовия порив на Реджеп Ердоган. България ще се сблъска още по-мощно с вълната на неоосманизъм, която ще залее Балканите, и естествено и нашата страна. Тенденцията в момента не е много радушна за София. Анкара ще удвои усилията си за възстановяване на своето влияние и контрол над бившите османски владения на нашия полуостров. Това е.
– Как ще коментирате декларацията на ДПС за предстоящия референдум на 16 април в Турция? Ръководството на Движението излезе с категорична позиция „НЕ“ на референдума и призовава своите симпатизанти, които имат право да гласуват в Турция, да гласуват против исканията на Ердоган.
– Декларацията на ДПС бие тревога за застрашената наша родина. Българските мюсюлмани, които са наши братя, са един от нашите най-точни и най-чуствителни сензори за ставащото в съседна Турция. Те най-добре са в състояние да уловят опасността, която грози нашата родина. Дано преживените изпитания през последните 27 години са укрепили нашия инстинкт за самосъхранение. В живота е необходимо всеки да има право да знае истината.
Но не всеки, който изговаря нещо по телевизията, казва истината. Човек с подскачащ поглед, с фалшива усмивка, с лицемерно лице и артистична интонация, с афектирани жестове, с лукави цели, с тщестлавни ръкомахания като Даниел Митов винаги ще предизвиква подозрение, че избягва истината. Бившият външен министър каза по БНТ, че „ние и преди сме знаели проблемите, които сме имали с Турция“. Е, и? Какво направихте за тези проблеми, вие, г-н Митов? Когато наемникът на чужда държава зове към безкористно служене на България, той лъже. А българските мюсюлмани чрез декларацията на ДПС честно и открито алармират: Братя, отечеството е в опасност!
– Отива ли към разпад световният ред, както предупреждава в политическото си послание Ахмед Доган? Възможно ли да очакваме „трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа“?
– Прочетох внимателно последното политическо послание на Ахмед Доган. То е на български гражданин, който е загрижен за своята Родина. Мисля, че е крайно време да започнем да обръщаме внимание на това, което се казва, а не на това кой го казва. Изпитвам жалост към тези български граждани с претенции за ученост, които почти като едноклетъчни реагират на думата „Доган“. Сигурен съм, че един ден българите в огромното си мнозинство ще осмислят правилно ролята на Ахмед Доган в най-новата история на България.
Никой не е идеален. Нито вие, нито аз. Ахмед Доган още повече. Но той все още навреме и правилно предупреждава, че можем да очакваме „трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа“. Обръщам се към моите мислещи приятели: Ахмед Доган не е този, за който пишат по медиите неговите дългогодишни врагове! Повярвайте, знам за какво говоря.
– Защо Ердоган така изостри тона си към Европа?
– Реджеп Ердоган разбра отдавна, че Европа не го иска. Той имаше нужда от публични преговори за членство на Турция в ЕС. За да легендира и „легитимира“ необходимите му европейски реформи в югоизточната ни съседка. За да елиминира турската армия като основен политически играч на вътрешнополитическата арена. За да изтръгне „кучешките зъби“ на турските военни. За да нямат ресурс да извършват преврати в Турция под предлог, че са гаранти на кемалисткото наследство.
Реджеп Ердоган обаче вече се е ориентирал към САЩ и Русия като партньори. Той няма нужда от ЕС, който в момента прилича на Капалъ Чарши. Всички се надвикват, но не предлагат качествена „стока“, а само се надлъгват. Това е тъжната истина. Големите европейски страни се спасяват по единично. Турция предпочита двустранните преговори, а не централизираните през Брюксел. Анкара няма намерения да къса отношенията си с Европа, но ще преговаря с нея от позицията на равноправен събеседник.
Я си спомнете преди години как високомерната и надменна Европа обиждаше и унижаваше Турция? Така не се прави. Не е далновидно. Днес времената са други. Бежанците са оръжие за натиск срещу Европа, за извиване на ръце, за искане на пари. Но са реално „оръжие“. В стратегията на неоосманизма по ердогановски Анкара няма изгода да наводни България с мюсюлмани от Близкия изток и Афганистан. Турция има далеч по-голяма изгода да преформатира чрез „мека сила“ българските мюсюлмани от лоялни към България граждани в „истински турци“. Тази политика се налага и чрез овладяното от Дианет българско Главно мюфтийство. Далеч по-ефикасно, отколкото Анкара да бере ядове с правоверни, които имат например афганистанско самосъзнание.
– Засега ДОСТ не успя да се превърне в Троянския кон на Ердоган в българския парламент. Какво е бъдещето на Местан и на неговата партия?
– Засега Реджеп Ердоган не успя чрез ДОСТ да получи плацдарм вътре в българския парламент. Това е определен успех, за който имат заслуга огромното мнозинство български мюсюлмани. Но това е само засега. След вероятния успех на Ердоган на 16 април на рефередума… икономическите, политическите, културните, медийните и други измерения на турската „мека сила“ в България ще се увеличат многократно. Анкара ще продължи да привлича в своя орбита София с всички възможни явни и добре известни неявни средства. Лютви Местан и неговия личен антураж ще бъдат изхвърлени от ДОСТ като субекти, които не са се справили с поставените задачи. И естествено, Лютви Местан ще бъде подменен с нов по-подходящ по преценка на Анкара лидер на политическата формация.
ДОСТ няма да се откаже да щурмува българския парламент. При сегашното състояние на българската държавност и продажността на българските държавни чиновници успехът на създадената с пари на Анкара политическа формация в България е гарантиран в обозримо бъдеще.
– Смятате ли, че политиците ни са готови за реакция на геополитическите процеси, които ще ни връхлетят в близко бъдеще?
– За съжаление, българският политически „елит“ на статуквото дотигна до невероятно ниско ниво на грамотност. Във всички български партии има грамотни хора, но те поради изградената система за антиселекция се изхвърлят още на подстъпите към властта. Остава само най-некачественият „материал“, който се опитва да играе ролята на политически „ръководител“ с дистанционно управление от чужбина. Едно време големият български полицай Никола Гешев е казвал: „Ако искаш да срутиш някоя организация, не е необходимо да вербоваш агентура в нея. Не е необходимо да инфилтрираш агентура в нея. Достатъчно е да вкараш трима глупаци там и те без указания ще я разрушат за възможно най-кратко време“. Въобще убийствена безпросветност, която се котира и етикетира като „елит“ в България. Със сегашния политически „елит“ на статуквото България е като автомобил, който се движи на габарити по висок и стръмен планински път. Имате ли съмнения какво ще се случи след известно време, ако не настъпят радикални промени?
Валерия Велева
Епицентър
