Клетва за вярност към дружината положиха петима нови членове
С ритуал по приемането на нови членове Сдружение "Родопски хайдути" отбеляза своята 8-ма годишнина. Основателят му Манол Ружинов разказва, че в началото всичко започнало с гол ентусиазъм, покрай уроците по гайда, които му предавал Георги Касабдажаков, сега заместник-председател на сдружението. "От тези сбирки, които правехме заедно, ние малко по малко започнахме да вникваме в дълбочината на родопската песен, за това какво се пее, историята свързана с тези песни, и може би това отключи нашите родолюбиви чувства и мисли. И започнахме да градим организацията, която много бавно, година по година събираше тези хора от нашето обкръжение, нашите приятели, които искахме по някакъв начин да допринесем за развитието на нашето общество в културен и исторически аспект".
Първоначално започнали с градежа на паметни плочи. Първата плоча в памет на родопските хайдути поставили на връх Рожен. Малко след това обаче плочата изчезнала. Вместо това да ги разочарова, им дало стимул да продължат с ясната идея, че има нужда хората да си припомнят историята. Така успели да съберат около себе си хора, които изповядват истинско родолюбие.
"Родолюбието за нас не е просто да се обличаш в народна носия или да свириш на гайда или да стреляш със старото оръжие и да ходиш по събори. Родолюбието е начин на мислене, родолюбието е начин на живот, родолюбието е това да възпиташ децата си да мислят в правилната насока и най-вече да работят за това общество", казва Манол Ружинов.
За ритуала си хайдутите се събраха в Хаджичоневата къща, дадена им под наем от общината. От три години те я реставрират и консервират и постепенно я превръщат в музей на родопската старина. Работят на доброволни начала, не търсят нищо комерсиално. Събират старинни предмети, за да ги представят в една атрактивна експозиция. "Не мога да кажа кой е най-ценният експонат, защото всеки един експонат, който е дарен или сме го придобили по един или друг начин, сам по себе си си е уникален, уникален е затова защото има някаква история", казва още Ружинов. В музея те ще се опитат да обърнат внимание на детайлите, естествено с помощта на подходящо осветление, лупи монтирани във витрините, чрез които да се види например златната инкрустация върху дръжката на старинен пистолет.
Все още не са успели да подредят изцяло експозицията си, макар че къщата вече е отворена за посетители. С трите си етажа на главната улица до църквата "Св. Никола" в Устово тя и сега привлича туристи. "Ние решихме, че просто къщата е достатъчно атрактивна и в това състояние като архитектура, защото в Смолян няма друга къща, в която човек, когато дойде през почивните дни, да може да влезе и да види родопска архитектура и вътрешен интериор", казва още председателят на Сдружение "Родопски хайдути". Допълва, че го боли за рушащите се стари родопски къщи в града.
А сдружението има идея да се реставрират и два римски моста на входа на Смолян откъм Рожен - Арнаутската кюприя на извора "Хубча" и Керкеловия мост до село Бостина. "Грехота е тези мостове толкова години да са оцелели, а сега да се рушат и никой да не взема никакви мерки", коментира Ружинов и веднага продължава с историята: "Къщата, в която сме, е пряко свързана с Арнаутската кюприя, оттам е минавал стария път и там е намерил смъртта си хаджи Чоньо. Когато нашия край остава под турско, хаджи Чоньо, собственика на Хаджичоневата къща, отива в Чепеларе и намира руски генерал, кани го и го води в тази къща, като тука се събират всички първенци от околията и започват да правят планове как да се противодейства на турците. Но се намира издайник и на другия ден, когато те си го изпращат, им правят засада някъде там до този мост и ги убиват. Тъй че, ако ние успеем да навържем цялата история по този начин последователно и да я покажем на посетителите, а и на нас самите, защото голяма част от смолянчани не знаят за тези неща, ще сме постигнали част от целите си." За реставрацията на римските мостовете от Сдружение "Родопски хайдути" смятат да потърсят помощ и от община Смолян.
Величка Петкова
