Единствената запазена в оригиналния си вид Барутчийница на Балканите се намира в град Ардино. Обявена за недвижима архитектурно строителна културна ценност, тя може да бъде видяна в двора на Историческия музей. Построена е през 18-ти век, най-вероятно едновременно със сградата на днешния музей, по възлагане на османското управление. През 2013 г. в рамките на проекта „По Дяволския мост – към райските пътеки към Ардино” е изцяло реставриран, консервиран и отворена за посетители. А финансирането бе от Европейски фонд за регионално развитие и държавния бюджет. Експозициятав нея включва стари пушки, саби, ками и други оръжия от Османския период и с всеки изминал ден привлича интереса на все повече туристи и гости на общината.
„Барутчийници(Baruthane)са се наричали местата, където се е произвеждал или съхранявал барутa в пределите на Османската империя. Първите барутчийници са изградени по времето на Султан Баязид ІІ (1481-1512 г.). Наричани Baruthâne-i âmire , барутчийниците се превръщат в едно от най-важните съоръжения в пределите на Империята”, започна беседата си уредникът на музея Танер Чобанов.
Една от революционните идеи на Османците е изграждането на множество по-големи и по-малки барутчийници в пределите на империя, вместо да съсредоточат цялото производство на едно място.Идеята за множеството барутчийници е продиктувано от възможността при възникване на размирици, въстания или бунтове единицитеразположени на съответната територия да се противопоставят самостоятелно, бързо и ефективно.
Първоначално производството на барут е в малки количества, главно за нуждите на своята артилерия (топове), но след като Османската армия главно еничарите и спахиите били въоръжени с огнестрелно оръжие възниква необходимостта от създаването на по-мащабни съоръжения за производството на барут, а и за тяхното съхранение. При производството му имало едно подразделение наричано Cebeci Ocağı с отговорник Serbaruti (Barutçubaşı), който отговарял за производството, съхранението и доставянето на барута.Войниците в самото подразделение били наричани Cebeciler. В последствие, след масовото навлизането на огнестрелното оръжие, е създаден нов корпус от еничари наричани „Yeniçeri Ocağı” отговарящи за Барутчийниците.
Първата документирана употреба на барута или барутна артилерия е по времето на династията Сон в Китай през 12-ти век, когато са използвали бамбукови оръдия. По-късно, в края на 13-ти или началото на 14-ти век, бамбуковите оръдия са заменени с бронзови. По времето на династията Мин (1368 – 1644г.) са създадени първите артилерийски батальони и ролята на артилерията нараства неимоверно.
Артилерията е използвана интензивно от монголите при завоеванията им, и чрез тях технологията се пренася в Западна Азия и Европа. Една от първите държави използващи барута във воените си действия е Османската империя. nОбсадата и превземането на Константинопол през 1453 г. от ордите на Мехмед IIЗавоевателя е може би първата голяма битка от стратегическо значение, чийто изход се определя от артилерията. Огромното бронзово оръдие на унгареца Орбан в продължение на 3 месеца руши стените на великия град, преди атаката на еничарския корпус и превземането на града на 29 май 1453 г., разказа още уредникът.
Гюнер Шукри
