Лидерите на 27-те страни от ЕС, които ще останат след излизането на Великобритания, подписаха Римската декларация за постиженията, предизвикателствата и приоритетите на ЕС, показват кадри от прякото предаване от капитолийския Дворец на консерваторите в Рим, предаде РИА Новости.

Декларацията е основният резултат от срещата на Върха, посветена на 60-та годишнина от Римския договор (1957), който заложи основите на Евросъюза.

Лидерите на 27-те определят четири задачи на развитието на общността без Великобритания: безопасна Европа, процъфтяваща и устойчива Европа, социална Европа, по-силна на световната арена Европа.

Полският премиер Беата Шидло, чиято позиция бе главната интрига на срещата, преди подписването вдигна химикалката над документа и спря за секунди. След като се подписа, Шидло разпери ръце и се усмихна.

Документът представя визията за бъдещето на Евросъюза във всички сфери. Както по-рано бе съобщено от администрацията на Френския президент, в него са изразени както достиженията на европейците за последните 60 години (в това число мира, просперитета, европейският социален модел), също и предизвикателствата пред ЕС като увеличаване на популизма, недоверието към евроинституциите и заплахата от тероризъм.

На фона на Брекзит в декларацията се подчертава стремежът на страните, които остават в ЕС да разширят единството и солидарността.

"Ние ще направим Евросъюза по-силен и устойчив по пътя на по-голямо единство и солидарност между нас и спазването на общите правила", заявиха европейските лидери.

При това в документа се допуска възможност за Европа на различни скорости. Този принцип "Европа на няколко скорости" бе една от главните трудности при подготовката на срещата на върха. Той се поддържа от Германия, Франция, страните от Бенелюкс, но редица държави от Източна Европа, в това число - Чехия, Полша, Словакия, Унгария, бяха против приемането на принципа в основната декларация. Последните се опасяваха, че той ще позволи на държавите от Западна Европа да приемат решения без тях.

За разширяване на сигурността и безопасността на европейските лидери в сътрудничество с НАТО, но при това ще отчитат индивидуалните обстоятелства на страните-членки на ЕС.

Церемонията по подписването бе в Зала на Хорацийте и Куриацийте в Капитолийския дворец на консерваторите. Именно в тази зала на 25 март 1957 година е подписан договора за Европейската икономическа общност.

Припомняме, Залата на Хорацийте и Куриацийте носи името на два знатни рода, свързани от легенда. Според преданието през 7-и век пр.н.е., изправените пред война владетели на съседните кралства Рим и Албалонга, решават да избегнат масово кръвопролитие и да излъчат победител чрез битка между трима представители от всяка страна.

Двете бойни групи са били съставени от по трима братя, съответно от римския род Хораций и от рода Куриаций от Албалонга. Останал жив само един от тримата Хораций, който с хитрост успял да унищожи своите противници, а Рим присъединил победеното съседно кралство.

Именно в тази зала на 25 март 1957 година ръководителите на 6 държави - Белгия, Западна Германия (впоследствие Федерална република Германия), Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция - подписват Договор за Европейска икономическа общност (ЕИО) и Договор за Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Това са два от трите учредителни документа, върху които се гради ЕС. Третият основополагащ документ, Договор за Европейска общност за въглища и стомана, е подписан преди това на 18 април 1951 година в Париж.