Златото и среброто са привличали рудари в Кърджалийско още от най-дълбока древност. В момента във Виена е представено злато от най-древния открит рудник за добив на жълтия метал,проучен от археолози.Със сигурност може да се твърди, че златото е довело номадски групи в Източните Родопи още в меднокаменната/ІV-ІІІ хил.пр.Хр./ и късната бронзова /ХV-ХІІІ в.пр.Хр./ епохи. Тези групи са били предвестници на познатите ни каракачани, които са мигрирали със стадата си,  но са търсели и метал.

 От меднокаменната епоха датират огромните отвали в местностите Големия и Малкия чакъл край ивайловградското село Хухла. Те се намират на десния бряг на Арда, непосредствено до мястото където тя напуска българската територия и навлиза в Гърция. Тук са натрупани огромни грамади от  волути при добива на злато от речните тераси. Строители са ги използвали при правенето на пътя за язовир „Ивайловград” и въпреки това не са успели да ги изчерпат. Следи от такива отвали открихме и до гръцкото село Миля, намиращо в непосредствена близост до Хухла.

  При похода на персийския цар Дарий срещу древните гърци, тези грамади направили впечатление на войската му. Персите си присвоили заслугата за натрупването на отвалите. Бащата на историята Херодот пише, че всеки от воините на Дарий поставил по камък на грамадни купчини край река Артескос/Арда/.

  Следи от рудодобив от късната бронзова епоха установихме при огледа на стари рупи при село Седефче, Момчилградско. Тук обаче се е добивало сребро. Това е ставало от открит рудник.Намерихме отвал и парчета шлака. Керамичните фрагменти са характерни за късната бронзова епоха. Декорирани са с т.нар.техника „Фурхенщих”.

  Значително по-късни са галериите за добив на злато и сребро. Най-известните са в местността „Асара” при село Стремци,Кърджалийско.Те са с обща дължина 301 метра и имат пет входа и няколко комина.Галериите са прокарани в твърда,конгломератна скала. Това е ставало чрез огън и вода. Наклаждал се е голям огън,който подгрявал скалата, след това тя се е заливала със студена вода. Напуквала се е и рударските кирки с лекота откъртвали парчета от нея.

 Голяма концентрация на стари рудни галерии има в района на село Звездел,Момчилградско. Тук се е добивало както злато,така и сребро.Много стари рупи открихме в скалния венец на връх „Асара”. Стари антични галерии са открити при разработването на рудниците „Пчелояд” и „Галенит”. При геоложки сондаж,направен недалеч от старите рупи при село Седефче, са открити антични галерии. В тях са били запазени подпори и стълби, както и места за сядане, оформени с вече изгнили папратови листа. Рудникът е датиран в средата на V в.след Хр.

Георги Кулов