Ада тепе е най-древният известен на науката златодобивен рудник в Европа. Намирал се е на територията на днешна Южна България, в близост до Крумовград.

Последните проучвания на хълма отвеждат археолозите до важната информация как е било експлоатирано златното находище преди 3500 години.

Какви технологии са използвали хората в древността, за да добият ценни метали, разказа за БТА доц. Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН и ръководител на археологическите проучвания при Ада тепе. Попов е и куратор на изложбата, посветена на Ада тепе и добива на злато през бронзовата епоха, с която България гостува от 6 март до 25 юни на Музея за история на изкуството във Виена - "Kunsthistorisches Muzeum", инспирирана именно от Ада тепе. Изложбата се организира от Националния археологически институт с музей, а освен НАИМ за нея предоставят експонати още 13 български музея.

"През късната бронзова епоха, когато е било добивано златото на Ада тепе, се развиват интензивно контактите с древните цивилизации от района на днешна Гърция, Западна Мала Азия, островите в Егейско море. Може да се предположи, че връзките са достигали дори до районите на Предна Азия и Древен Египет. Именно в тези посоки трябва да се търси разпространението на благородния метал, който тогава е бил добиван в Източните Родопи, в района на днешния Крумовград", разказа Попов.

Останките от стария рудник и селищата, свързани с него, са разположени на площ, покриваща повече от 200 декара от върха и склоновете на Ада тепе. Древните рудари са добивали златото от кварцовите жили, идващи от дълбоко под земята и достигащи, чак до повърхността. За да придобият по-точна представа за процеса, учените са направили експеримент, следвайки същите процедури като през 15-ти век пр. Хр. В основата на технологията е използването на огън, с който скалите са били нагрявани. Това е помагало да се промени тяхната характеристика, като ги прави по-крехки и лесни за разтрошаване. След това е било необходимо парчетата руда да бъдат счукани и стрити на прах. Той е бил промиван, а полученият от промиването златен концентрат се е стопявал, за да се достигне най-после до пречистеното злато. 

Като цяло много от процедурите днес остават същите, но работата се извършва от машини. Ако сега отнема само няколко часа, то през древността всичко е ставало на ръка и са били нужни около 8-10 дни, за да се извърши процесът от край до край, коментира Христо Попов.

Според учените около 40-50 човека са работели в рудника в периода на неговата най-активна експлоатация в миналото. Този период е траял не по-малко от 150-200 години, съдейки по останките от колиби и къщи в непосредствена близост. Тези постройки са доста семпли. Направени са от обикновени материали, конструкцията им е лека, а инвентарът, който съдържат, по никакъв начин не може да бъде наречен представителен. Битът на техните обитатели е бил беден. Това са били обикновени хора, които са добивали златото, но богатството не е достигало до тях, добави Попов.

Проучванията на Ада тепе, които започнаха още през 2001 г. и с прекъсвания, продължиха чак до 2015 г., ни помогнаха да разберем много за развитието на културата и цивилизацията по нашите земи през бронзовата епоха. Именно това искаме да покажем на света и чрез изложбата във Виена, отбеляза археологът. По думите му Музеят за история на изкуството в австрийската столица, е един от най-известните в Европа и идеята е да се представят не просто представителни експонати, а да се обясни защо са важни и какво разкриват. Изложбата включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити. 

Очаква се през есента експозицията да бъде представена и в София.