Село Звездел се намира на пътя между Момчилград и Крумовград. До 1978 г. е общински център като обхваща 11 кметства, след което е присъединено към община Момчилград.
Знаех за телевизионната кула, която се извисява със своите 130 м, за рудника, който е давал поминък на населението дълги години и за тракийската и средновековна крепост, която се намира на хълм близо до рудника. Но има и много интересни места близо до селото, за които малко хора знаят.
От село Звездел има черен път за махала Сулица. Намира се на пет километра от асфалтовия път и има десетина обитаеми къщи, в които живеят около двайсет човека.
В осем и нещо сутринта ни посрещнаха няколко кокошки и две-три кучета. Тръгнахме по разкалян път нагоре. В събота беше валяло почти през целия ден и в неделната утрин малки поточета се спускаха по размекнатия калдъръм. След около двайсет минути стигнахме до първата височина. От нея можеше да се продължи в различни посоки и да се стигне до няколко хълма, но ние се спуснахме към скали, които се забелязваха в ниското. Колкото повече се приближавахме към тях, толкова по-ясно изпъкваха на зеления фон на тревата. И изведнъж се появи древен амфитеатър, създаден от най-големия ваятел – Природата.
Гледахме и се възхищавахме на това чудо, за което почти никой не знае. Две рекички събираха водите си сред скали, които бяха сякаш създадени за да сядат по тях боговете, а най-вероятно и нашите прадеди – траките и да се опияняват от прекрасната гледка. Водата падаше от двайсет и повече метра в Дюшеме дере, както по-късно разбрахме, че се казва това място. Потоците бяха пълни с вода и ние имахме късмета да видим водопада в целия му блясък. Заслужаваше си усилието на нашето преминаване през кал, локви, малки тресавища и хлъзгави камъни. За да стигнем до рая, който се оказа, че не е задължително да е на високо.
„Амфитеатърът”, който беше създаден от скали, разположени терасовидно се намираше от двете страни на дерето. Помислих, че няма начин тези скали да не са пипнати от човешка ръка, но след като ги разгледахме внимателно стигнахме до заключението, че те са дело на вулканична дейност. Което не е пречило в последствие тези уникални форми да са били използвани от скалните хора за техните ритуали на открито.
По течението на рекичките открихме ахати, опали, кварц и яспис. Ако бяхме дошли да промиваме злато, сигурно щяхме и него да намерим. Но по хълмовете минзухарите така блестяха към десет сутринта, сякаш златото беше в краката ни. А имаше и от най-красивото и ювелирно сребро – кокичета, които растяха на гнезда по малки поляни или скрити невинно около някой храст.
След омаята на това място започнахме изкачване към хълм, който местните наричат Асар кая. Толкова много Асари и Хисари има из нашата България, че човек може да ги обърка от еднозначните им наименования. Време е да се намерят нови, съвсем български имена на местностите, светилищата и крепостите, които са на нашата територия. Затова смятам следващото тракийско светилище и крепост, което посетихме да нарека „Сърцето”. Най-вече заради факта, че в най-високата част на скалите има щерна – кладенче за събиране на дъждовна вода, което има формата на сърце.
Това светилище не е голямо и ми се струва, че е като допълнение към крепостта, която е била създадена за да охранява и наблюдава билата и пътищата наоколо. Под най-високите скали има гробница – пещера, около която са копали иманяри и достигането до вътрешността сякаш не е позволено и всичко е потънало в тръни. Водачът ни реши, че няма нищо непреодолимо и след малко усилия влязохме в гробницата.
В северната страна на скалите има хиляди разхвърляни камъни, обгърнати в зелени мъхове. Все пак успяхме да се измъкнем от това „брадясало” светилище и да проверим другите два-три хълма, които ни бяха в краката. Единият се казва Ямай чака. Звучи много индиански. Два пъти попитах жена от селото за името на този хълм. И два пъти чух това име. А може би истинското име е – Ямач кая или преведено – Скалата по нагорнището.
Защото там, където беше този отрязък от светилища и крепости и най-вече от безвремие нямаше нищо друго по-важно от това да си докоснат от красотата.
Венцислав СТАЙКОВ
Снимки: Венцислав СТАЙКОВ
