Първото предпролетно дихание на възкръсващия живот в природата идва в българската душа с мисълта за древните езически вярвания в прераждащата се сила на духа, свързана с 1-ви март, и националната дълбока почит на 3-ти март – Освобождението на България от османско владичество.
Всяка година белият и червеният символен цвят на мартениците се слива с друг символен знак – националния трибагреник, издигнат над духа на България в миговете на празнична прослава на свободата ни. В него е събрана мъдростта на миналото и вярата в бъдещето, но винаги в третия ден от март осъзнаваме стойностите на настоящето. То е нашият живот, в който празниците на духа са съкровени мигове на среща с паметта на живелите преди нас, с тяхната голяма мечта за свободна българска земя.Мисълта за Освобождението на България винаги ни отнася към онзи паметен ден – 3-ти март 1878 г. , когато в Сан Стефано късчето българска земя отново е вписано на картата на Балканския полуостров като независима свободна държава.
Днес пътят на освободителите е очертан с много паметници, мълчаливи свидетели на признателността ни, превърнали се в сакрални места, вписани завинаги в летописната книга на народа ни. Места и дати, оставили своите следи в националната памет, разкъсали времето на епохи, проблеснали с пламъка на мълнии в тъмнината на миналото, извисили снага към бъдещето.
Днес СУ «Отец Паисий»отбеляза националния празник с три свои училищни лъча в три различни посоки, но с една цел: среща ипреклонение пред паметта, подвига и саможертвата, предсвещения дух на българската свобода!
Паисиевци изразиха своята почит пред Паметника на руския войн, Паметникана освободителите в Кърджали, величествения връх Шипка в Стара планина…
Трети март – датата на дълго мечтаната свобода на България, традиционно се е превърнала в ден, на който с участие в празнично шествие си припомняме дългия път, изминат от нашите герои, за да извоюват най-святото за един народ – свободата. С 11- метров български трибагреник, развени знамена и звучното име „България“ паисиевци символично отбелязаха и почетоха този труден, но славен и героичен път!
Тази година за 139 – ти път обръщаме поглед към историческото минало, за да преклоним глава пред една постигната мечта, превърнала се в свещен завет за дни, месеци, години, хилядолетия…
Свободата…
Тя е страшно и мъдро безумие,
тя е въздухът, кълнът на зрънцето.
Тя е риза с дупка куршумена,
през която се вижда слънцето!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
ЧЕСТИТА 139- ТА ГОДИШНИНА ОТ ЛЕТОБРОЕНЕТО НА СВОБОДНИЯ БЪЛГАРСКИ ДУХ!