Над 60 са римските мостове в Родопите,сочи проучване на „Кърджали бг вести”.Повечето от тях са на територията на България. Само в Кърджалийска област те са над 20. По южните склонове на планината в Гърция те са петнадесетина. Съседите ни обръщат голямо внимание на тези паметници, сматайки ги за строени по време на Византийската империя. Те ги превръщат в туристическа дестинация. Единствено община Ардино в областта се опитва да превърне такова съоръжение в туристическа атракция. Построени са беседка и барбекю. Повечето от общините обаче  и не подозират с какви уникални паметници притежават. Вероятната причина за това е,  че почти всички се използват и в наши дни.

 Най импозантен е Дяволският мост/Шейтан кюпрю/ при Ардино,който се намира на 5 км. северно от града. Бързеите на Арда са прорязали скалите.  Подобен природен феномен има и при село Студен кладенец , Крумовградско. И тук мястото се нарича Дяволски мост,  въпреки че мост няма. Обяснението е, че като придойдат водите на Арда се чува рев като от дяволско гърло.  Вероятно подобно предание е дало името и на моста при Ардино.  Ревът на придошлата Арда е правел впечатление още в античносттта. Описан е от древноримския историк Апиан.

Дяволският мост  е трисводест. Описан е детайлно за първи път от покойния архелог Иван Балкански, първият  изследовател правил разкопки на Перперикон. Балкански прави архитектурно заснемане на моста.

Съоръжението е посочено като една от основните забележителности на Източните Родопи в туристичека карта издадена от сдружението „Перперикон –Мелпомена” по българо-гръцки туристически проект. Той е включен в няколко туристически пътеводителя.

 Общото между всички мостове  е, че са градени с ломен камък, свързан с бял хоросан. Според стари майстори-дюлгери в хоросана се е слагало кръв от животни или яйца. Органичната спойка придавала небивала здравина. Говори се за мост на мястото на язовирната стена на язовир „Кърджали”. Тук въпреки многото взрив сапьорите трудно успели да разрушат основите му.

За този род мостове се говори, че е запазена легенда,характерна за Средните Родопи. Майсторите,които градили съоръжението,издебнали съпругата на един от тях и вградили сянката й в основите. Младата жена след време се поминала и оставила невръстна рожба. Но мостът станал много здрав.

Т.нар. римски мостове са градени още през средновековието,но прототипите им са в античността. Много често те са били по протежение на пътищата във Византийската империя. Някои от тях са отвеждали директно към средновековни крепости.Такъв е случаят с полуразрошеният многосводест мост при Чам дере,Ардинско.Той е водел към древна крепост строена още в късната античност/ІV-VІ в./.Директно в калето при махала Кремен на село Чакаларово,отвежда двусводест мост.

Традицията да се градят такива съоръжения се запазва и през османкия период. Вероятно в периода ХV-ХVІІ век е построен и Дяволския мост.Строителите са от Средните Родопи. Добра школа е имало в село Петково. Местните дюлгери са потомци на майстори от Дебърската школа от Македония.Село Петково е и населеното място с най-много мостове-5. Всички са в отлично състояние и свързват двете части на селото разделени от Петковската река. Отлично запазени са и съоръженият в село Широка лъка,Смолянско.Някои от съоръженията,включително и Дяволския мост са реставрирани от Националния институт за паметниците на културата.

На Дяволския мост са снимани епизоди от българския игрален филм „Време разделно”.

Георги КУЛОВ