Доц.д-р Михаил Груев е завършил “История” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1994 г. След това е работил като учител в Немската гимназия в София. През 2002 защититава докторантура в Софийския университет и от следващата година става асистент там. От 2009 г. е доцент по Съвременна българска история. Бил е и ръководител на Катедрата по История на България, гост-преподавател и в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски. Като такъв е чел лекции в продължение на няколко години и във филиала в гр. Кърджали. Като изследовател познава и немалко от регионалните архиви в страната, както и колегите, които работят в тях. В това число и архива в Кърджали, с който го свързва дългогодишно приятелство. От 2015 г. е председател на Държавна агенция “Архиви”.
-Какво Ви подтикна като съорганизатори да експонирате творчеството на фотографа Крум Савов?
Смолянският архив е истинска съкровищница на стари майстори на фотографията още от края на 19. и началото на 20. век. Там се съхраняват стотици, а може би вече хиляди, стъклени плаки на местни фотографи, запечатали върху тях бита и културата на родопското население, неговото всекидневие, а също и драматични моменти от историята – революционното движение, войните, кръстилката на мюсюлманското население през 1912 г. и т. н. Сред най-добрите, с автентична художествена визия за снимките си е Крум Савов. Неговият самобитен стил, белязан със забележителен вкус към към детайла, беше оценен и от големия български фотограф Иво Хаджимишев. Негова беше идеята целият фонд да бъде дигитализиран, а най-добрите и най-знаковите снимки да бъдат подготвени за изложба и съответно - за каталог към нея. Трябва да отбележа, че тази изложба имаше изключителен успех. За първи път тя бе показана в София в галерия “Средец” – изложбената зала на Министерството на културата. Мога да кажа, че там присъства значителна част от културния елит на столицата, в това число десетки родопчани, които живеят там. След това тя бе показана в изложбената зала на Държавния архив в Смолян. Присъствах и на двете места и бях свидетел как много от гостите емоционално разпознаваха свои баби и дядовци, връщаха се чрез снимките в годините на своето или на родителите си детство. По-късно изложбата беше показана и в Историческия музей в Асеновград и в Етнографският музей в Пловдив. Днес тя се открива в Кърджали, където също живея хиляди тракийци и родопчани, които също ще могат да се върнат с “машината на времето” назад и да съпреживея миналото на предците си. Убеден съм, че също както и в останалите градове, тя ще се превърне и тук в културно събитие.
-Какво не знаем за годините между войните,които са запечатани във фотографиите на Крум Савов?
Фотографиите на Крум Савов са преди всичко много човешки. Авторът им има усет към придаването на вкус и нюанс на наглед най-обикновени домакински или стопански дейности – пране на реката, влачене на вълна, дърводобив, лов и т. н. Трябва да отбележа, че в ранните години на творчеството му той е и умело направляван и подпомаган с идеи от неговия братовчед – големия родоповед Стою Шишков. Така те ни въвеждат в един свят, от който всиекидневието на родопското население през междувоенния период изглежда много по-пъстро и наситено с живот. Защото днес ние знаем немалко факти за историята на региона през този период, но същевременно сме се отдалечили прекалено много от традиционния бит на местното население.
-Това е втората изложба с фотоси от Архива Гибсън,която гостува в Кърджали.Какъв е приносът на този архив?
Архивът “Гибсън” представлява събирателно название на изключително отворено за благотворителност американско семейство с особен интерес в областта на фотографията. Щастие за нас е, че съпругата е българка, която има усета да отсее истински ценните стари снимкови колекции и да инвестира в тяхното дигитализиране и популяризиране. В случая архивът “Гибсън” подпомогна Иво Хаджимишев и финансира изложбата, която показваме в момента. Трябва да отбележа, че един от резултатите от тази изложба беше мащабно попълване на фондовете на Смолянския архив с още плаки, филми и фотографии от началото и първата половина на 20 век. Племенникът на Крум Савов, който носи същото име, също е фотограф, и в момента е на преклонна възраст, беше истински въодушевен от видяното и в края на миналата година дари над 2200 неизвестни до този момент плаки, филми и негативи, дело на неговия баща – Борис Савов (а малка част също и на Крум Савов - старши). Днес те вече са дигитализирани и се надявам, че много скоро ще можем да подготвим втора изложба с тях. Уверявам ви, че там също има изключително забележителни фотографии.
-Кърджалийци са чувствителни към съдбата на тракийските бежанци и техните имоти.До къде стигнаха издирванията на документи за доказване на собственост в Р Турция?
Проектът “Български имоти и имоти на българи-бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия” започва своята реализация през 2008 г., като част от един по-голям правителствен проект с цел издирване, обработване и създаване на база данни за автоматизирано търсене на сведения по архивни документи, отнасящи се за имоти на българската държава, църква, общини и бежанци в съседните на България страни. Целите на проекта бяха изграждане на база данни за българските имоти, които да бъдат предоставени на българското правителство и на официалните държавни институции, а на един по-късен етап, на отделните български граждани и изследователи по проблемите на българските бежанци; изготвяне на обобщени показатели за обема и стойността на държавната, общинска, църковна и частна собственост.
В Централния държавен архив в София бе създаден специализиран софтуер за въвеждане на информацията и изграждане на база данни, който позволява изготвянето обобщени справки за собствеността на българските бежанци с калкулирани показатели за обема и стойността; издирване на архивни документи за собственост на български бежанци по запитване на граждани, наследници на бежанците.
Основните документи, данните от които са въведени, са т. нар. “домакински карти”, сведения, списъци и декларации с информация за оставените на територията на Република Турция, движима и недвижима собственост. Много ограничен брой са документите за собственост – тапии, крепостни актове и др., които се съхраняват в архивите и от които бе въведена информация в базата данни. Вследствие на активно огласяване в средствата за масова информация на проекта и главно на неговия първи етап – събиране на информацията за имотите на българските бежанци в Одринска Тракия и Мала Азия, последва голям граждански интерес. От 2009 г. започнаха да се извършват справки по създадената база данни и да се издават заверени копия на документите, съхранявани в Централен държавен архив и териториалните архиви, структури на Държавна агенция “Архиви”, съдържащи информация за изоставените имоти. Към Държавна агенция “Архиви” се обръщаха основно наследниците на тракийските бежанци. През 2009 г. са извършени справки по подадени 3447 заявления издирване на имоти на бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия. През 2010 г. тези справки са 797, а през 2011 г . подадените заявление за справки са 315. Тенденцията е за намаляване на броя на заявленията за справки за имотите на бежанците, което е обяснимо, но се увеличават молбите на гражданите за справки, свързани с родовата история и памет на същите тези наследници на тракийските бежанци. Може да се каже, че чрез този правителствен проект за издирване на сведения за оставените български имоти и имоти на българи-бежанци в Одринска Тракия и Мала Азия - Централният държавен архив съдейства за възстановяване на скъсаните или изтънели родови нишки, за опазване и съхранение на родовата памет, помогна за завръщане към родовата и семейна идентичност.
-На какво ниво са връзките с архивите в Република Турция?
С Архивите на Република Турция имаме споразумение за сътрудничество, обмен на документи и специалисти, което е изтекло преди три години. След неговото изтичане неколкократно инициативата беше подновявана от наша страна, но турските колеги оставаха пасивни. Едва от няколко месеца те се съгласиха да подновим споразумението, но от турска страна това е доста тромава процедура, която минава и през тяхното външно министерство. Това автоматично означава, че тя трябва да мине и през нашето министерство, което със сигурност ще я забави. Надявам се обаче до края на тази година да успеем да финализираме процедурата и да имаме споразумение, въз основа на което двустраннно да бъде улеснен достъпа до архивните документи, в интерес на учените, а и на гражданите на двете страни.
-Наскоро с любезното съдействие на архиви в Р Гърция синът на отец Боян Саръев-Явор защити дисертация.Бихте ли казали няколко думи за нея?
Аз бях негов научен ръководител и съм в известен смисъл пристрастен. Темата му беше върху съдбата на българоезичните мюсюлмани в Гърция в периода след Втората световна война до 90-те години на ХХ век. Тя се основава върху изключително богат документален материал, събиран лично от него в архивите в Солун, Кавала, Ксанти и Комотини. Явор положи много труд, включително и по усвояването на тежкия бюрократичен гръцки език, т. нар. катаревуса, задължителен впрочем за езика на държавната администрация до 70-те години, както и по събирането и обработването на документите. Смея да твърдя, че се получи много приличен текст по проблем, който е абсолютно неизследван от българската наука. С него той се утвърди като надежден и способен млад учен с много перспективи за развитие. Искрено му желая успех!
Въпросите зададе: Георги Кулов
