Кърджалийският манастир „Свети Йоан Кръстител“ е бил духовна крепост по времето на цар Петър.
Старинната обител е била част от средновековен манастирски комплекс, за чиято датировка на основаването му има различни становища. Някои историци посочват времето от втората половина на VIII до X в., а други дори го отнасят от по-рано – VI-VII век, след края на периода на иконоборството във Византия. От археологическите разкопки е известно, че на мястото на катедралната църква съществуват няколко последователно строени църкви с типично византийски стил, със силно цариградско влияние.

След възникването си манастирът става център на християнството в Източните Родопи

и средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос.
Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание да се предположи, че манастирът се е превърнал още в X-XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. За значимостта на мястото свидетелстват уникалните находки, намерени в храма и около него. Между тях попадат и пет зидани гробници. Четири от тях са на висши духовници, а за другата се предполага, че е на виден светски аристократ. Една от гробниците, която се намира в църквата, е била затворена херметически. След внимателното й отваряне са открити мощи на висш християнски духовник от края на XII и началото на XIII век. В гроба са намерени и напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и църковни мощи, зашити в платнен кръст. Забележително е, че само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България е единствена. По мнението на специалистите, това говори, че през средновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център.

Прекрасната златовезана материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника поразяват с майсторската си изработка. По исторически данни епитрахилът е изключително скъп, предполага се, че е правен в Константинопол.

Днес ценният паметник е реставриран и е изложен в Историческия музей в Кърджали.
Манастирът е обновен вероятно по времето на българския цар Петър (927-969 г.), когато на южната граница на България с Византия цари половинвековен мир, за разлика от десетилетията военни конфликти при управлението на цар Симеон Велики (893-927 г.).

Граничното положение на района на Вишеград (град крепост, считана за предшественик на днешния Кърджали), в който се е намирала обителта, наложило ограждането й със здрава крепостна стена, допълнително усилена с четириъгълни кули по ъглите.
Несъмнено манастирът е продължавал да бъде важно духовно огнище в югоизточните български земи и крепител на християнската вяра и по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Археологическите разкопки показват, че той е превзет и разрушен в първата половина на XIII век. Разорението на манастира се свързва с кръстоносците – рицари (католици), които превземат Източните Родопи в 1204 г., след като през същата година завоюват Константинопол и създават ново държавно формирование – Латинската империя. След като българският цар Калоян разбива латинската армия край стените на Адрианопол (1205 г.), латинското присъствие в този край е ликвидирано (1207 г.). Предполага се, че един от полковете на цар Калоян, формиран от местни хора, разбил някъде в околностите на Вишеград войската на управителя на Солун граф Бонифаций Монферат, който загива в боя.

Твърде е възможно още след това благоприятно за българите развитие на събитията манастирът „Свети Йоан Продром“ да е бил възстановен. Светата обител продължава да съществува (със затихващи функции) през първите десетилетия на османското робство, след което бива окончателно разсипана от османлиите и потъва в забравата на вековете.

Руините на средновековния манастир са открити едва през 30-те години на XX в. от местни любители на историческото ни минало, след което дълги години остават непроучени. Първите археологически разкопки на обекта се провеждат през 1962 г., когато е открита църквата. Допълнителни проучвания на храма прави и Стамен Михайлов.

През 1985-1988 г. разкопките са възобновени от археолозите Николай Овчаров и Даниела Хаджиева,

с цел основно проучване на манастирския комплекс. В периода 1998-2000 г. се провежда реставрация на разкритите архитектурни структури, ръководена отново от проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова (Хаджиева).

Възстановяването на съборната черква „Свети Йоан Предтеча“ се извършва по инициатива на Фондация за Християнска архитектура и изкуство „Никола Фичев – Захари Зограф“ с председател арх. Христо Генчев (самата идея възниква в 1991 г.). Архитектурната реставрация се осъществява по проект на арх. Боян Кузупов. Изключителен принос за възраждането на старината има арх. Христо Генчев, под чието ръководство и компетентна намеса паметникът придобива днешния си вид, възможно най-близък до оригиналния. Реставрацията на черквата е изцяло завършена с помощта на Фондацията „Бъдеще за България“.

Забележително е, че във възстановяването на храма участват личности с различни политически възгледи, но обединени в името на една обща, българска цел.
Старинният манастир в квартал „Веселчане” е един чудесен пример за това как трябва да се постъпва със западналите и разрушени исторически паметници, които по българските земи не са никак малко и за жалост възраждането на голяма част от тях бива съвсем отписвано.

http://www.novinituk.com