Осмокласникът от СУ „Петко Рачов Славейков“ Атанас Ников за трета поредна година бе лауреат с най-високото отличие на конкурса за есе „Левски днес“, организиран от Община Кърджали, Общинския комитет „Левски“, Регионалната библиотека „Н. Й. Вапцаров“ и вестник „Нов живот“. Наградата си Наско получи по време на възпоминанието за Левски в неделя от кмета инж. Хасан Азис. Той подели второто място, като първо изобщо не бе присъдено, както и трето, и поощрителни награди. Този факт прави постижението му още по-достойно за уважение.
Конкурсът се провежда за трета поредна година, Атанас изпраща свое есе при всяко издание и неизменно е сред наградените.
Ето и есето му тази година на тема „Левски днес“.
Атанас Иванов Ников, VIII клас,
СУ „Петко Рачов Славейков“, гр. Кърджали
Левски днес
Днес повечето българи не помнят славното минало на своята Родина. Не ги интересува как сме си върнали родните земи обратно след близо петстотин години глад и мъчения. Векове робство. Отвличането на малки момчета, насилственото заменяне на християнската религия с мюсюлманска…Спомените за всички тези трагични събитияса заровени дълбоко в умовете на нас българите. Покрити с пръстта на типичния за човека егоизъм, те може никога вече да се появят отново в нашите мисли. Може би никога вече никой няма да си спомни за Апостола и неговото велико дело, който впоследствие бива предаден и убит.
Ние много повече се доближаваме по ценности и цели до човека, предал Левски, отколкото до самия Дякон. Не сме предани на родната си страна – веднъж напуснали територията на България ние забравяме завинаги езика, проблемите, миналото на Отечеството. Затова ли се е борил Левски? Чистата и свята република ще остане само в мечтите на революционера, ако ние не възродим неговата цел!Няма и никога не е имало друга такава личност, която да е направила толкова много за един народ! А този народ потъва във все по-дълбока забрава… Всички ние сме изправени предднешните проблеми на България, всички ние искаме промяна, но никой не се осмелява да помогне и да промени статуквото. „Дела трябват, а не думи“ – знаменитите слова на Дякона са толкова верни и прекрасно описват бездействието на българина.Никога не сме били по-безпомощни… Както сме днес…
Очакваме Левски да възкръсне от пепелта като феникс и да реши проблемите ни… Няма как това да стане, след като НИЕ го убихме. Да, ние всички го предадохме тогава, предаваме го и днес. Предаваме го, бездействайки, смятайки, че ръцете ни са вързани и ние не можем да направим нищо. И апостолът е бил обикновен човек като всички нас. Но той е намерил сила и дух да постави началото на една велика кауза –промяната. Защо тогава и ние да не можем? Какво ни спира? Страх? Не, причината е нерешителност. Боим се да направим първата крачка, чакаме някой да ни поведе по пътя към справедливостта. Всички искаме Дякона да се роди отново и да започне отново своята борба. Ако се постараем да изровим от паметта си спомените за нашето героично минало, ако вярваме и искаме, може би Левскище се върне в нашите сърца и неговата велика цел ще се прероди. Може би…Може би днес е денят на промяната!
Вероятно ние ще продължим да се оплакваме от проблемите на своето ежедневие. Вероятно ръцете ни завинаги ще останат безсилни заради оковите на собствената ни нерешителност. Вероятно Васил Левски никога няма да се върне в сърцата ни просто защото ние не искаме да го допуснем там. Просто ще продължим да отбелязваме Обесването на Апостола на 19 февруари и ще продължим да се надяваме на неговата помощ, вместо да си помогнем сами.А ние го можем! Днес! Утре! Нужно е само да повярваме в себе си!
