Изследователи на Източните Родопи тънат в забвение, а самозвани академици и професори крадат заслугите им. Днес никой не повдига и дума за приноса на археолога Иван Балкански,на етнографката Мария Николчовска,на историчката Елена Герджикова за изследването на миналото на Източните Родопи и създаването на съвременната експозиция на Регионалния исторически музей. Себелюбие и комплексарски манталитет са причината бивши колеги на тези изследователи да мълчат за делото им.
Малцина ще си спомнят, че преди 34 години ни напусна археологът Иван Балкански. Днес не знаят гроба му, апартаментът му дълго време зееше с разбити прозорци. Голяма част от архива му е отдавна загубен. Друга се преписва от плагиати на Индиана Джоунс.
Иван Цеков Балкански е роден преди 86 г. на 21 февруари 1931 г. в гр.София в семейство на военослужещ. Завършва гимназия в Ботевград, където родителите му се преместват да работят. Под влияние на баща си Иван Балкански се насочва към военна кариера-завършва последователно Военно- артилерийско училище „Георги Димитров” в Шумен и Военно-политическо училище „Й.В.Сталин” във Велико Търново. Като политически офицер служи до 1955 г.
В периода 1951-1953 г. работи на обществени начала в Околийския съвет на Българо-съветските дружества в Ботевград и в Окръжния съвет на тези дружества в Бургас. От 1956 г.до 1959 г. е началник отдел „Просвета и култура” при Градски народен съвет-Велико Търново.
През 1960 г.Иван Балкански постъпва на работа като уредник в градския музей в Белоградчик. Следва и завършва задочно историческият факултет на СУ”Св.Климент Охридски”.
Пристига в Кърджали през 1967 г. и постъпва като уредник в отдел „Археология” при Окръжен исторически музей. Работи всеотдайно за уреждането на откритата през 1969 г. първа експозиция, за което през 1970 г. е награден с орден „Кирил и Методий”ІІІ степен.
Разностранните му научни търсения постепенно се насочват към основно проучване на епохата на българското средновековие.Това се дължи на продължителната му съвместна работа с известния наш археолог проф.Стамен Михайлов.Започват с археологически разкопки на средновековната крепост Устра през 1971 г. Паралелно работят на средновековните крепости при селата Вишеград/1971-1974/ , Гугутка/1972/, Широко поле/1972-1973/, Воденичарско/1973 г./. Ранният период от изследователската дейност на Иван Балкански е свързан и с проучването на средновековното градище при с.Пчеларово/1967-1968 г./, с разкопките на средновековния некропол при с.Широко поле/1974/ и на манастирският комплекс в местността „Папазлъка” при с.Фотиново/1974-1975 г./. Натрупал необходимия опит сам провежда археологически разкопки на средновековните крепост,селище и некропол при с.Татул/1973-1975г./, средновековната крепост „Перперикон” /1978-1982 г./, средновековната крепост при с.Башево/1977 г./ и др.
Наред с редовните археологически разкопки Иван Балкански се заема с твърде трудната задача да документира и популяризира огромното археологическо богатство на Източните Родопи. Успява да обходи и документира над 40 средновековни крепости, някои от които за първи път стават известни на археологическата ни наука. Иван Балкански събира и запазените в народната памет многобройни предания за отбраната им срещу османските нашественици.
Иван Балкански се насочва и към издирването,документирането и проучването на некрополи/гробища/ от българското средновековие и ранните векове на османското иго. В публикуваната през 1977 г.брошура „Средновековните некрополи в Кърджалийски окръг” той сочи местонахождението на деветдесет и едно християнски български гробища, използвани от ХІІ до ХVІІІ век.
Подробни данни за българските крепости,некрополи,църквища той публикува в богато илюстрирани брошури за Кърджалийско, Крумовградско, Ардинско.В тях освен за средновековни се дават подробни данни и за много антични обекти: крепости, светилища некрополи. Макар, че античността остава в периферията на научните му интереси Иван Балкански участва в разкопките на надгробните могили при с.Островица и кв.Гледка под ръководството на ст.н.с.Цветана Дремсизова. Проучва могилен некропол в местността „Ятаклъка” при с.Пчеларово.
Благодарение на мащабните проучвания на Иван Балкански става възможно уреждането на днешната експозиция на отдел „Археология” на Регионалния исторически музей в Кърджали.
Заради това не бива да го забравяме.
Георги Кулов
