Крокодили в африканската река Замбези точиха зъби за кърджалиецът Христо Габеров,докато той гаснел от малария.Той обаче оцелява след като прочита молитва до Христос,диктувана му от монахиня от Божи гроб.Историята на кърджалиецът Христо Габеров, обиколил половината свят на велосипед,засенчва световноизвестният роман на Джек Керуак „По пътя“ по обратите си.Разказите му за пътешествието впечатляват всички.Покойният журналист и водещ Димитър Цонев,го удостоява с наградата „Най-интересен събеседник“ в своето предаване по Българската национална телевизия.
Христо Габеров е утвърдено име сред художниците в Кърджали.Роден е през 1973 г. В града край Арда.Завършва СУ“Владимир Димитров-Майстора“.Учи изобразително изкуство в ВТУ“Св.св.Кирил и Методий“.Първата си изложба прави веднага след завършването на първи курс.Организира я директорът на СУ“П.Р.Славейков“ Милко Багдасаров,който го насърчава към изявата.С парите от продадените картини си купува първият велосипед.С него започва да обикаля България и съседните страни.Прави го без пари.
Велосипедът преодоляваше разстоянията,хората отваряха вратите за мен,въоръжен единствено с фотоапарат,споделя Христо Габеров днес.Постепенно пътешествията му с колело се превръщат в начин на живот.
И както се казва в поговорката-краставите магарета се надушват.Събира се с Владимир Харизанов.Искат да пътуват.Габеров мечтае да събира впечатления за картините си.“Художникът се храни чрез очите.Ако стоиш на място рисуваш едно и също.Ставаш традиционалист“,споделя Габеров.Първите му обиколки са в Източните Родопи.И до днес ги смята за най-красивото и неповторимо кътче на земята.С Харизанов се пробват да получат визи за САЩ.Харесали ги за обучители на скаути в Северна Каролина.От посолството дават виза на Харизанов,а на него удрят черен печат.
С попарени надежди Габеров отива в Анталия да рисува портрети.Тук си купува супер-велосипед.Годината е 1998 г.Същата година съдбата го среща с Владимир Сорокин ,известен пътешественик.Сорокин е в СУ“Митко Палаузов“ в Кърджали ,за да разкаже как за един долар е прекосил Австралия.Габеров кани Сорокин у дома си.Разговарят.След половин година художникът получава известия от пътешественика.Предлага му да обиколят Африка на колело.Тръгват на 2 ноември 1999 г.Изходящата точка е София.Визите са осигурени за един ден със съдействието на Соломон Паси и Атлантическия клуб.Прекосяват 23 държави и разстояние от 16 5000 км.Пътешествието приключва на 16 юни 2000 г.Тръгват с велосипедите през Турция,Сирия,Ивицата Газа и Египет.От Кайро летят за Кения.Преди това не пропускат да станат хаджии.Отбиват се през Божи гроб,виждат Омеядската джамия с главата на Йоан Кръстител отсядат на Елионския хълм и Гециманската градина.Оказва се че те са собственост на Руската православна църква.Тук ги посреща сестра Наталия.Носят хоругвите при шествие на монахините.Габеров отправя гореща молба: да получи кръстче,светена вода и пръст от божи гроб,който да изпрати на баба си в Новаково.Молбата му е изпълнена.Това става централна тема в българското село.В отплата Габеров рисува портрет на майката игуменка,която е от Холандия.На раздяла сестра Наталия го предупреждава:Чака те смъртна опасност.Запиши си една кратка молитва към Христос,която ще прочетеш в смъртоносния момент.Тя ще те спаси.Габеров записал молитвата,но веднага забравил за нея.
На 1януари 2000 г. Двамата пътешественици се озовават в Мозамбик.Лъвове изобилстват и вардят пътищата.Разстоянията са големи,а срещащите се автомобили крайно малко.Там Габеров и Сорокин установяват,че са болни от малария.Събуждат се една сутрин напълно отпаднали ,без да могат да станат с 41 градуса температура.Художникът е пил превантивно хинин и е по-добре.След много чакане и надежди спират тир ,който ги превозва до най-близката полева болница на 150 км. разстояние.Там лекар с местен абаносов цвят на кожата ги попарва.Казва,на Габеров,че е в първа фаза на малария и му остават два дни живот,а на Сорокин,който е на финала-един ден.Двамата са напълно безпомощни.Нямат пари за лекарства.С последните си монети звънят в българското посолство в Зимбабве,където им казват да се оправят.Буквално им затварят телефона.Пред двамата пътешественици има три варианта.Да дадат 2500 долара за хладилен ковчег,за да стигнат телата им до България,40 долара за да им изкопаят гроб или труповете им да бъдат хвърлени на крокодилите в река Замбези.Пожелали докато умрат да лежат в моргата.
Бях на 26 години и не исках да умирам.Сорокин бе на 48 и бе видял повече свят,правих аз рекапитулация преди да се сетя за молитвата,спомня си Габеров.Вади тефтерчето и се обръща горещо към Христос да му спаси живота,неговия и на приятелят му."Господи Исусе Христе,Сине Божи,помилвай ме!",промълвява Христо.В този момент дете умира на близкото легло.Малко след това лампата в моргата светнала.Влязъл бял човек,лекар и ги заговорил на руски.Представил се като Сергей Бугарников.Гледал руски филм у дома си.Нещо му подсказало в късните часове да отиде до болницата.Лекарят ги взема у дома си.Лекува ги две седмици.Плаща им лекарствата.Плаща им визите.С една дума вади ги от реката с крокодилите.
Това бе силата на Господ.На нея не можеш да кажеш „не“ смята Габеров.
Със Сорокин се прибират през Лисабон,пресичайки 14 европейски държави отново на велосипеди.
В резултат на това пътуване и Божията милост се раждат стотина картини.Днес Габеров е член на кърджалийското и хасковското дружества на художниците.
Новото предизвикателство пред него е свиренето на китара.Ангажирал е преподавател.Смята,че Христос му е дал шанс да развива дарбите си в сферата на изкуствата.Освен четката ,вече си служи и с китарата.
Георги Кулов
