Страната ни е получила право на собственост върху терена, на който била изградена църквата „Св. Спиридон” в Къркларели (някога българския град Лозенград)
Общинският съвет на турския град Къркларели (Лозенград) е предоставил на България собствеността върху земята, на която е построена катедралната църква в града „Св. Спиридон”, рухнала през 40-те години на ХХ век. Това съобщиха от Националния исторически музей (НИМ).
Решението е било обявено на съвещание на Съвета вчера от кмета на Къркларели Мехмет Сиам Кесимоглу, в присъствието на генералния консул на България в Одрин, Васил Вълчев, на директора на НИМ Божидар Димитров, на проф. арх. Юлий Фърков и негови сътрудници, които реставрират Голямата Базилика в Плиска.
Реставрацията на „Св. Спиридон”, която е била 231 кв. м, т.е. – 15 пъти по-малка от Голямата базилика в Плиска, по преценка на турската страна ще бъде много по-лека и бърза. Още повече, че българите са изградили църквата с големи бели квадри, подобни на тези в Плиска.
Когато през 1912 г. армията на ген. Радко Димитриев завзема с щурм Лозенград, от описа, които е направил назначеният български комендант, се вижда, че в града тогава са живеели 10 331 българи, 10 000 гърци и гръкомани (гръкоман означава българин, който е останал в духовно отношение под влияние на Вселенската патриаршия, а не на току-що учредената Екзархия, уточнява Божидар Димитров) и 9000 турци.
Българският квартал е запазил почти всичките си къщи и в една от по-богатите, която сега се реставрира, за да стане Етнографски музей, кметът предоставя възможност на Божидар Димитров да си избере най-голямата стая, за да уреди етнографска експозиция, подобно на тази, която НИМ има вече в Одрин. Тя ще представя живота и бита на лозенградските българи.
Божидар Димитров е приел с благодарност и този подарък, като е обещал на свой ред от България да бъде дарен материал за музея на Кемал Ататюрк, който се изгражда в града и ще бъде открит през април т. г.
Материалът ще бъде свързан с голямата и единствена любов за цял живот на Кемал Ататюрк – Димитрина (Мити), дъщеря на ген. Стилиян Ковачев. Тази любов се развива 18 месеца, по време на пребиваването на Кемал Ататюрк в София като военно аташе. Макар че той два пъти иска ръката на Мити, българският генерал не се е съгласил да я даде на друговерец.
Всяка година, до смъртта си през 1938 г., на всеки рожден ден на Мити той изпращал огромен букет бели рози. Твърди се, че въпреки че е била омъжена за софийски адвокат, тя е обичала Кемал Ататюрк до смъртта си.
За съжаление, при развилите се през следващото десетилетие събития българите и гърците се изселват от Лозенград, в който днес живеят 74 000 турци. Българите се изселили, заемайки къщи и имоти на напуснали гърци, в черноморските градове Ахтопол, Царево, Созопол, Бургас, а също и в някои тогавашни крайбрежни села, близо до Черноморието като Айтос.
Божидар Димитров още снощи е вдигнал под тревога кметовете на тези градове, на които той е и почетен гражданин, и ги е помолил да съдействат за набиране на средства за построяването на църквата на предците им и на музея и е срещнал всеобщо съгласие.
Един от тракийските активисти от Созопол – Димитър Куцев, веднага е започнал да набира средства за църквата.
Автор: Силвия Горанова
