Темата за енергийна ефективност на българските домове е една от най-съвременните теми откакто сме в ЕС. Това е така ,защото реално всеки човек може да има лична полза от вложените пари. Да се говори за диверсификация и изграждане на нови коридори за енергийна ефективност е едно, а да почувства всеки гражданин ефекта от малките сметки за ток и топлината в зимните месеци – друго. Само, че разбирането за това от къде идват парите и как става всичко, е слабо познато.
В момента има две възможности:
Е в средствата , отпуснати от държавата / разбирай български пари от бюджета/ на потребителите, сключили договори;
Европейски пари за енергийна ефективност / саниране /
По първата възможност общините трябва да извършат процедурата и да подпишат договори с блоковете, чиито документи са изрядни. Този вариант отнема повече време, защото участниците са повече. От една страна общината, от друга – собствениците, представени чрез сдружение, трета- държавата като гарант за средствата, четвърта - фирмите изпълнители. Но бързам да кажа, че тук ефектът е по видим за много хора и вече санираните блокове са чудесен пример за следване. Аз лично не одобрявам говоренето срещу процедурите, защото това може само да откаже някои граждани от идеята.Скептично настроените хора за санирането не са малко. Те обаче не знаят , че в ЕС стандартът жилището ти да има технически паспорт е задължително при извършване на покупко-продажба. Или иначе казано – много скоро на нас ще ни се наложи да имаме такъв технически паспорт за сградите. В проектите за саниране това става в рамките на цената, която е предвидена.
Вторият вариант е чрез европейски средства и тук процедурата е малко по-бърза , защото има срокове, които регламентират до кога да се представи проектът, кога да се сключи договорът.
В момента е отворена схема BG16RFOP002-3.002-Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия. Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ дава възможност на големите фирми да решат проблемите с енергийната си ефективност , за да постигнат устойчив растеж станат конкурентноспособни. Парите са от ЕС, краен срок на кандидатстване е 19.05.2017 година до 17.30 часа т.е фирмите имат достатъчно време да направят енергийното си обследване, да определят приоритетите си и да кандидатстват с проект.
Общият размер на БП е 97 791 500 лева като средствата от ЕС са 83 122 775 лева, а националното съфинансиране – в размер на 14 668 725 лева.
Всяко предприятие / бенефициент / може да разработи проект като минималната стойност е 500 000 лева, а максимума – 2 500 000 лева.
Използвам възможността да напомня, че проекти, свързани с бизнеса в отделна оперативна програма след 2020 година няма да има. Предполага се, че до тогава България ще е създала условия за развитието на малкия и среден бизнес. Така че нека фирмите се запознаят с тази възможност и ако отговарят на условията – да кандидатстват!
Накрая искам да призова политиците да не отправяме „черни „ послания за корупция и спиране на проекти, когато става дума за европейски средства. От това губим всички и за мен такива политици са безродственици, защото вредят на страната. Пък и в правовата държава за констатиране на корупция има прокуратура и съд.
Дора Христова
управител на Областен информационен център-Кърджали
