По повод смяната на властта в МОН от Синдикат "Образование" на КТ "Подкрепа" публикуваха анкета за настроенията към новия образователен закон.
Относно приемствеността във властта, синдикалистите са подготвили и кратка историческа справка, която напомня, че за 138 години - от Освобождението през 1879 г. до 2017 г., България е сменила 86 министри на образованието.
От синдиката подчертаха, че "новият закон за предучилищното и училищно образование няма за автор министъра на образованието, което е българската традиция, и няма подкрепата на всички политически сили, а българското общество вече прави експертиза на неговото въздействие".
Анкетата на синдиката е за въпроса "Смятате ли, че новият образователен закон ще повиши качеството на обучение и на възпитание?"
Той е показал следните резултати:
- Да, разбира се - 4,4%;
- Не, няма шанс за това - 59,8%;
- Необходими за стотици промени - 11,8%;
- Необходим е изцяло нов закон - 23,6%.
Прави впечатление, че отношението на хората към закона е преобладаващо негативно и доверието липсва. Почти 60 на сто от българите смятат, че едва ли не промените са "празен ход".
"Законът за предучилищното и училищно образование, с автор Милена Дамянова ще трябва да се пребори с недоверието и общественото неодобрение, за да се докаже", се казва в позицията на КТ "Подкрепа".
Кратката историческа справка напомня, че от Освобождението на България развитието на българското образование е в непрекъснат процес. "Налице е приемственост, както в организационно, така и в съдържателно отношение на законодателните норми", подсещат в позицията си от "Подкрепа" и добавят, че тази приемственост е в основата на изграждането на модерното българско училище в свободна България.
Първия образователен закон датира от 1880 г., в който държавата поела изцяло средното и висше образование върху своя бюджет.
След Съединението на България, през 1891 г., се приема нов "Закон за народното просвещение", който е пръв опит да се създаде единна образователна система.
Началното образование става задължително. В него целите на образованието са формулирани: "да положи основата за нравственото възпитание на българските граждани, да ги развие физически и да им даде необходимите за живота познания".
Стоян Омарчевски - министър на просвещението, е автор на нов образователен закон през 1921 г. С него той променя структурата на образователната система и въвежда задължителното основно образование и освобождава от данъци детската литература.
Законът от 1948 г. утвърждава държавното образование и поставя като цел социалистическото възпитание на децата.
Предпоследен в законотворческата поредица от образователни закони е "Закон за народната просвета" от 1991 г., запазвайки названието на закона от 1948 г. Той отразява промените, настъпили в областта на демокрацията и пазарната икономика у нас след 1989 г.