101-годишната Сабрие Йешилбахче, изселничка от ардинското село Хромица, пропътува 653 км от Бурса, за да види родния си край. „Може би идвам за последен път. Тук сме родени, и където и да отидем, носталгията по родните места не ни изоставя”, споделя баба Сабрие. Столетницата живее в Бурса и е в отлично здраве и работоспособност, шета из двора на къщата на синовете си, грижи се сама за себе си, всяка сутрин пие кафе с мляко или липов чай и гледа телевизионните сериали.
Баба Сабрие бе посетена и от кмета на общината Ресми Мурад, който седна на сладка раздумка с нея, синовете му Бестами, Зюлкеф и дъщерите й Зейнеб и Басрие.
„Възрастните хора са нашето богатство. Те са живата история на Родопите и ние трябва да се отнасяме с уважение към тях, заяви Ресми Мурад. Той пожела на столетницата да бъде все така жизнена и да празнува още много рождени дни.
Баба Сабрие е родена на 17 май 1916 година в бедно земеделско семейство в близкото село Богатино. На полето е от малка, родителите й били тютюнопроизводители. На 19 години се омъжва. Със съпруга си Мустафа Милязим, починал през 70-те години на миналия век, са били сплотено семейство и са отглеждали с голяма любов и всеотдайност своите наследници. Имат две дъщери и четирима синове. Радва се на осемнадесет внуци и четири правнука. През 1971 година заедно със семейството си се изселва в Турция.
Столетницата сподели, че над 50 години е работила на тютюневите ниви от изгрев до залез. В същото време е залесявала и хиляди дръвчета от бор, смърч и бяла бреза много земи от местния горски фонд. „Сега като ги видях пораснали, отново си спомних за тези години”, казва със сълзи на очи баба Сабрие. Обича да яде плодове и зеленчуци, краве кисело мляко. Рядко яде месо и то предимно на празници. На 96-годишна възраст й се сбъдва най-голямата мечта на баба Сабрие – да отиде на хаджилък в Мека. Съветът, който дълголетницата отправя към днешните млади, за да съхранят своята жизненост, е вместо да спортуват във фитнес залите в града, да отидат до крайградските села, за да помагат на земеделците и да работят на полето, докато се изпотят. Столетницата се надява през лятото отново да посети родния си край.
Гюнер ШЮКРИ
