Денят е 22 януари 1878 г. В ранния следобед, тук, на хвърлей растояние под стената на яз. “Кърджали”, срещу днешните блокове № 103, 106, 107 на кв. “Възрожденци”, току що се е разположил отрядат на ген. Чернозубов. В снежната виелица до ледените води на Арда десетки руски войни вече са в трескава подготовка за утрешното форсиране на реката. Казаци с подръчни средства правят салове, затоплят изпотени коне, почистват и смазват оръжия и подържат огньове за поредна дълга зимна нощ… далеч, много далеч от роден дом и бащино огнище. Руската глъч, а и ведрото им настроение силно впечатлява местните хора, които ги наблюдават с нескриван интерес. А нали те, местните жители, са посъветвали къде е най-подходящото място за форсиране на пълноводната река. Бръснещия януарски вятър и предстоящето утрешно преплуване на ледените води на Арда не смущава високия боен дух на руските солдати. Израсли в страна на север, с други мащаби и сурови условия, на реката ни и нашенския студ, гледат умалително! Още повече че, отряда на генерала е съставен от бойци израсли край пълноводните води на р. Дон – Донския казашки полк.
Краткия, уморителен за бойците януарски ден е приключил и идва поредната дълга зимна нощ около запалените огньове на чай и сухари. А умората е наистина голяма. Седем месеца вече са минали от форсирането на р.Дунав - началото на Освободителната за българския народ Руско - турска война от 1877/78 год. Назад са останали вече боевете при Плевен, Шипка, Шейново, Стара Загора, където хиляди руски войни са оставили костите си за Освобождението на България от Османско владичество. Уморителни са били и последните дни на бойците от отряда на ген. Григорий Фьодорович Чернозубов. А Кърджали, тогава е ни повече, ни по-малко, селце от около 70-80 гъсто застроени кирпичени къщички, разположено в горния край на днешния кв. “Боровец”. През виелици, сняг и киша, по непознати за тях хребети и кози пътеки с пълно бойно зимно снаряжение, за три денонощия отрядат е пристигнал тук от Пловдив. В откъслечната съпротива в последните дни на настъплението се открояват полковник Сухомлинов и есаул Поцелуев.
Преди обяд на другия ден – 23 януари 1878 г. бурните ледени води на Арда са преодолени. С коне, на салове и с плуване отрядат преминава на отстрешния бряг. Силно деморализираната и стъписана армия на Сюлейман паша хаотично се оттегля на юг. В късния следобед днешния Момчилград /тогава също малко селце/ е овладян без нито един изстрел. Тук генерал Чернозубов получава първото известие за сключеното военно примирие. В изблик на радост тръбачат изсвирва “Боже , царя ни пази!”, а околните планини се огласят от руския химн и мощното “Ура...!”. Ден по-рано ген. Черевин идващ с отряда си от Смолян е изстласкал турските войски от Златоград, Кирково и Крумовград. След по-малко от месец е подписан Сан-Стефанския мирен договор. Краят на военните действия обаче не слага край на натрупаните с векове последици от пет вековното Османско владичество на Балканите. Кърджалийския регион е част от пъстрата демографска картина на Родопите и Беломорска Тракия. Години наред тези земи и селища ще бъдат разменна монета и бойни полета при сблъсака на интереси на Великите сили. Балканската война от 1912 г. се явява очаквано продължение на Освободителната за българския народ Руско – турска война от 1877/78 г. От тогава и нашият край влиза в пределите на България.
Всяко селище има своя история, свои паметни дати и събития. 22 януари 1878 г. е такава паметна дата за Кърджали. Това е нашия ден по пътя ни към 3 март – Националния празник на България. Това е и деня по пътя ни към 21 октомври 1912 г. - Денят на Кърджали. Дни и дати, които трябва да знаем и помним!
Иван Колев
Председател на клуба за
приятелство с Русия – Кърджали
