Икономиката ще продължи да расте през 2017 г., макар и леко да забавя темпото, постигнато през последните две години. И ако през изминалата 2016 г. напредъкът се движеше основно от износ и потребление, очакванията за 2017 г. са водещо да е вътрешното търсене. Аргументът - подобрени условия на пазара на труда. В допълнение лихвите по кредити и депозити ще останат ниски, като очакванията са заемите за фирмите и домакинствата да нараснат с по-високи темпове през новата година, което също ще повлияе на потреблението. То от своя страна ще доведе до умерена, но положителна инфлация през новата 2017 г. Очакванията са тя да бъде допълнително подкрепена и от по-високите цени на петрола след срещата на ОПЕК в края на ноември миналата година.

Прогнозите са за забавяне на ръста на износа, което може да има относително негативно влияние върху някои от експортните сектори в икономиката.

Ако има двигател на икономиката, който през последната година не се активира, това са инвестициите. Очакванията обаче са през 2017 г. да има леко ускорение - заради еврофондовете и ниската цена на кредита. Според някои анализатори политическата несигурност може да отложи този процес за по-късен момент от годината. Други са по-оптимистично настроени – виждат политическите промени като шанс да се поведе дискусия за устойчиво развитие на страната - например как ръстът на икономиката да е по-бърз, по-балансиран и да се усеща от повече хора.
В същото време външните рискове за икономиката остават същите като през 2016 г. - свързани с по-ниския икономически растеж в Китай, забавяне на еврозоната и продължаващо влошаване на икономиката на Турция.

Очакванията на повечето икономисти и организации са през 2017 г. БВП на България да расте с между 2.7% и 2.9%. Има и по-оптимистични прогнози (виж таблицата), тъй като според анализатори икономическият цикъл на България все още е във фаза на растеж, а пикът й ще е към края на 2017 г. - началото на 2018 г.

Пазар на труда: По-скъпи служители

През 2016 безработицата е до 7% през третото тримесечие, а средната заплата се увеличи със 7.8% през септември на годишна база. Тези две тенденции ще продължат и през тази година според прогнози на икономисти и анализатори. Дефицитът за специалисти вероятно ще се задълбочи заради емиграция и влошаваща се демография. "Не смятам, че липсата на хора е проблем за пазара на труда, тъй като по-голяма част от производството ни е нискотехнологично. Ако има дефицит на кадри, той е по-скоро в сектори като IT индустрия и аутсорсинг", коментира икономист.

Със сигурност разходите за труд ще се увеличат, защото осигурителната вноска се вдига с 1 процентен пункт, а минималната заплата расте с 40 лв. до 460.

"Пазарът на труда набра инерция – заетостта растеше непрекъснато от 2014 г. насам. Но неочаквано спадна през трето тримесечие на 2016 г., което е рано да се приема за нова трайна тенденция", коментира Десислава Николова, старши икономист в Института по пазарна икономика.
В последната си макроикономическа прогноза Министерството на финансите посочва, че спад в износа на страната ще забави растежа при заетите в промишлеността, но това ще се компенсира от повече заети в сектора на услугите заради растящото вътрешно потребление.

Потребление: Основният двигател

Ролята на двигател на растежа през 2017 г. е отредена на потреблението, основно поради продължаващо увеличение в доходите, предстоящия ръст на заплатите в публичния сектор и спада в безработицата. Държавният сектор купуваше по-малко стоки и услуги през втората половина на 2016 г., но прогнозите са за задвижване на еврофондовете през тази година. А оттам и за ръст в общото потребление. Фирмите, които работят най-близо до нуждите на домакинствата, като търговците на дребно ще усетят най-съществено положителното влияние от тенденцията.

Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch, посочва, че при оптимистичен сценарий, в който домакинствата разполагат с по-висок доход и имат желание да го разходват, може да се очаква потреблението да расте по-бързо през 2017 г. Има и песимисти. "Ако тази година видим влошаване на тенденциите на пазара на труда, няма как да очакваме значителен ръст в потреблението, който да движи икономиката", смята Десислава Николова. Според нея дългосрочно икономиката може да расте чрез износ на стоки и услуги, като позитивно ще влияе слабото евро, а негативно - по-високите разходи за горива, за нефтопродукти.

Износ: Ръст, но малък

Износът се очаква да продължи да нараства на годишна база с 3.2%. В своя последен икономически преглед БНБ обаче посочва, че рискът е в забавяне на икономиката на основния ни търговски партньор - еврозоната.

Очакванията са увеличеното вътрешно търсене и по-високите цени на горивата да вдигнат вноса. На финала това означава, че приносът на износа към икономическия растеж ще спадне през 2017 г.

"Не бих казал, че има основание да смятаме, че износът ще се свива или ще расте по-бавно. В момента като дял от БВП той е по-малко спрямо нивата преди 2009 г. На тази основа може да се очаква динамика при износа, насочена към наваксване на този изгубен дял", смята Георги Стоев. Според него трябва да се следи и притокът на инвестиции към страната, защото, когато се вливат повече капитали, е логично вносът на стоки за индустриалното производство да нарасне.

Други анализатори пък са на мнение, че подкрепа за българския износ може да има по линия на по-скъпия долар, което прави европейските стоки по-конкурентни.

Инфлация: Горивата ще я събудят

Годишната инфлацията през 2017 г. ще бъде между 0.6% и 1.1% според прогнозите на Министерството на финансите и Международния валутен фонд. Първоначално причината за тези прогнози бе ръст в потреблението на домакинствата. В допълнение след решението на ОПЕК за свиване на предлагането на петрол цените започнаха да растат и вероятно горивата ще са по-скъпи тази година. Очакванията са цената на петрола да се задържи между 50 и 60 долара на барел през 2017 г.

По линия на горивата могат да поскъпнат и стоки от химическата индустрия и други. От анализите на БНБ и финансовото министерство очакват и вдигане на цени и на другите суровини, на металите и при храните, докато дефлация ще продължи да е налице при дълготрайните потребителски стоки. Според Николова, ако транспортните разходи се качат силно, може да се наложи на някои бизнеси с висока транспортна компонента да прехвърлят допълнителния разход върху крайните цени за стоките и услугите си, т.е. още малко добавка към инфлация.

Инвестиции: Движени от еврофондовете

Инвестициите ще се ускорят през 2017 г., най-вече заради повече публични капиталови разходи. Те са свързани с очаквания за забързване при европроектите по новия програмен период 2014 - 2020. Някои анализатори обвързват ръста на държавните разходи с този при частните инвестиции. Има и рискове този сценарий да не се случи. Според експертите несигурната политическа обстановка около изборите може да наложи отлагането на инвестиционни проекти. А и недостигът на подходяща работна ръка също би ограничил частните инвестиции по линия на разширяването на дейността.

От друга страна, през 2016 г. заработиха дузина нови предприятия и има поне още толкова, които трябва да бъдат готови през тази година. "Ниските и спадащи нива на лихвите по кредитите ще подпомогнат инвестиционната активност", е мнението на Георги Ангелов от институт "Отворено общество".

Кредитиране: Раздвижване заради ниските лихви

Още през миналата година цената на финансирането по жилищните кредити достигна до нива, които са около два пъти по-ниски от предкризисните. Лихвите по новоотпуснатите кредити за бизнеса също бяха надолу. Анализаторите очакват ниската цена по кредити и депозити да се запази и през новата 2017 г. Още повече че Европейската централна банка (ЕЦБ) също реши лихвените проценти в еврозоната да останат непроменени.

"Ниските лихви ще подкрепят икономическия растеж, но постепенно ще водят и до натрупване на рискове. В търсене на доход и спестителите, и банките ще започнат да поемат повече риск, а бизнесът може да стартира проекти, които изглеждат привлекателни само заради ниските лихви. Нужно е повишено внимание към риска и задлъжняването, защото след дълъг период на спад неизбежно ще започне и обратният процес – повишение на лихвите", допълва Ангелов.