Добрите дела на ресторантьора Стефан Чолаков, който вместо да изхвърля остатъците от храна, я дарява на нуждаещите се и постави хладилници на улицата в помощ на бедни и бездомни хора, продължават. Сега той раздава топла супа на нуждаещи се.

В 2 следобед за броени минути на малкия софийски площад "Райко Алексиев" се събират десетки хора. Общото между тях е бедността. За чаша топла супа Катя чака близо час. Пенсията й е 190 лева. Живее сама и трудно се справя. Даниела и Тасин пък отдавна са забравили какво значи думата "дом".

Повече от месец Стефан идва всеки ден на площада в центъра на София, за да раздаде топла храна на хора, за които чаша супа буквално е спасение от смъртта. „Такава потребност усещам. Аз го правя не толкова заради хората, колкото заради себе си. Така го чувствам. Така ми харесва. Така го правя. Наясно съм, че не мога да нахраня милион и половина гладни българи, които живеят на прага на бедността, но ме удовлетворява това, че мога да помогна дори на единици”, казва Чолаков.

„Когато съм раздал супата, на мен ми е пълно”, допълва той.

На ден през площада минават между между 10 и 80 души, а супата свършва за броени минути. Остават обаче приятелствата. "За съжаление, когато дойдат, чувам много тъжни истории. Всеки ден чувам, че хората идват тук от нужда. Това е жалкото", изтъква Стефан.

Продуктите са дарени от млади икономисти, а Стефан отделя от времето си, за да сготви сам храната. По думите му за помощта доста често не са необходими средства. „Не е задължително да си богат, за да помагаш”, убеден е той.

„Достатъчно е това, което ни учеха едно време и в училище - да помогнеш дори на някоя баба, да й занесеш багажа вкъщи. За съжаление, днешните деца не ги учат на такива неща”, посочва Стефан. 

Да бъдеш добър е готовността на всеки един от нас да помага. Всички я имаме, но не всички сме я открили. Доброто е заложено в човека, вярва той.