Турският президент Реджеп Ердоган заяви, че Турция ще оспори всички условия по Лозанския договор*. Това той сподели пред участниците в конференция за новата концепция за сигурността.

„Бъдещето трябва да се планира на базата на задълбочения прочит на историята, Турция ще построи по-голяма от себе си държава с помощта на Аллах“, обяви турският държавен глава.

Той специално акцентира на Лозанския договор, по силата на който 3 млн. кв. км имперски територии са орязани до 780 000 кв.км. „И това стана в Лозана под носа ни.

Отнеха ни толкова земи и някои пак намериха повод за гордост.

Какво бяхме, какво станахме, какво ще бъдем? Този въпрос за нас е изключително важен. Необходимо е да четем втория план на историята и така да планираме бъдещето си“, посочи Ердоган и припомни, че винаги при споменаването на Лозана „някои се чувстват некомфортно“.

По-нататък в словото си той подчерта, че никой няма право да се намесва във вътрешните закони на Турция, а решенията ще вземат нейните власти. За пореден път Ердоган обвини ЕС в намеса във вътрешните работи на страната и в покровителство над терористите и техните депутати, избягали в Брюксел.

„Лозанският договор не е безспорен текст, не е и свещен.

Разбира се, че ще го обсъждаме, ще правим опити да постигнем по-доброто решение. Първата световна, Втората световна, Студената война останаха в забрава и на базата на това се опитват да ни затворят в Лозанския договор. Да не ни връзват кусур, обаче ние сме дали дума на нацията си. Ние ще оспорим всички условия“, категоричен е турският президент.

Междувременно в Анкара

започна съдебният процес срещу ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен

и 72 от привържениците му, обвинени за опита за военен преврат от 15 юли т.г.

Разследването е доказало намеренията им да завземат държавните институции и чрез подриване на конституционния ред да установят авторитарно, тоталитарно кланово-олигархично управление на обществото, както и че организацията ФЕТО е създадена именно с цел да свали правителството на страната.

Защитникът на Гюлен Алихан Унджу, ангажиран от адвокатската колегия в Анкара да представлява проповедника в съда, се оттегли.

Това направи и адвокатът на обвиняемия Джемал Ушак с мотива, че клиентът му се е самоубил.

Главният подсъдим Гюлен е в Пенсилвания, САЩ и от няколко месеца турската държава не успява да убеди американските власти той да бъде върнат и осъден, въпреки огромните преписки с доказателства за престъпленията му, предоставени на Вашингтон.

След неуспешния опит за преврат срещу Ердоган и режима му, чистката в Турция и извън нея срещу, посочените от него привърженици на Гюлен, продължава. Един турски дипломат в хърватската столица Загреб се води за изчезнал, а неясна остава съдбата и на доскорошния турски посланик в Загреб Ахмет Тут, както и на неговата съпруга Мине.

„Бруталното отмъщение на турския президент към участниците в проваления юлски преврат получи драматично развитие в сърцето на Хърватия“,

пише в днешния си брой седмичникът „Национал“ (Nacional). „Най-малко един турски дипломат, който доскоро работеше в Загреб се води за изчезнал“, пише изданието, позовавайки се на два дипломатически източника.

Седмичникът твърди, че „турските дипломати са били отведени секретно от хората на Ердоган в черни чували“.

Най-жестока е била съдбата за турското културно аташе в Загреб Бекир Алпул, който е търсил помощ от чуждите дипломати в хърватската столица, а властите в Анкара са поискали Загреб да му отнеме дипломатическите документи.

„Никой не знае каква е съдбата на турския посланик у нас Ахмет Тут и неговата съпруга Мине“, подчертава „Национал“.

След проваления опит за преврат Турция изпрати списък с имената на дипломатите, които се смятат за привърженици на Гюлен. Всички тези лица от списъка бе поискано да бъдат депортирани обратно в Турция.

*Лозанският договор (24 юли 1923) е мирен договор подписан по време на Лозанската конференция, който анулира Севърския договор от 1920 г. между Османската империя и държавите победителки в Първата световна война.

По силата на Лозанския договор, Източна Тракия и гр. Смирна (днешен Измир) са присъдени на Турция. Черноморските проливи се демилитаризират и стават свободни за преминаване на търговски и военни кораби. Турция трябва да изплати дългове на османските народи.

До подписването на Лозанския договор се стига след война между Гърция и Турция. В хода на войната Турция изтласква гърците от Анадола и печели войната. В Лозана се свиква конференция и се стига до мирния договор, който се подписва от една страна от част от победителките в Първата световна война. САЩ не подписват този договор. С него се уреждат границите и териториите на Гърция и Турция.

Договорът определя границата между България и Турция, макар България да не е страна по него.

Вести.бг