Всеки от нас е имал това усещане в живота си поне веднъж, че някой го гледа. Някои казват, че изпитват чувство на безпокойство или бодежи в тила си. Но няма нищо свръхестествено в това; мозъкът ни просто събира сигналите, за да ни ориентира. В действителност мозъкът може да ни информира, че някой ни гледа, дори когато това не е така.
Има система в мозъка, която работи за откриването на това дали другите ни гледат, пише социалнноят психолог Илан Шрира. Тази концепция може да звучи объркващо, но всъщност е доста смислена от гледна точка на инстинкта ни за оцеляване.
Много бозайници имат тази способност да са наясно дали друго животно ги гледа, но "системата за откриване на поглед" на човека е много добра на разстояние. Ние сме в състояние лесно да се различим когато някой ни гледа Тази система е особено чувствителна, когато някой ни гледа директно. Учени установили, че определени клетки се задействат, когато това се случи.
"Способността да усещаме, когато някой ни гледа, е социална реплика, която хората често приемат за даденост", казва Колин Клифърд, психолог в Университета на Сидни, пред Daily Mail. Но това всъщност не е толкова просто и мозъците ни вършат доста работа за да идентифицират и анализират наличието на нечий поглед, насочен към нас. Често това е лесно по позицията на главата или тялото на човека. Ако и главата, и тялото са обърнати към вас, ясно къде е фокусирано вниманието на лицето. Още по-очевидно е, когато тялото на човека е насочено настрани, но главата е обърната към вас. Когато това се случи, незабавно търсите очите на човека, за да разберете накъде гледа.
Човешките очи са различни от тези на другите животни в това отношение. Нашите зеници и ирис са по-тъмни от бялата част на очната ябълка и тази разлика е важна, за да усетим, когато някой ни гледа. Животните имат на така видима склера, което е изгодно за хищниците, тъй като плячката им остава неинформирана, че е следена. Човешкото оцеляване обаче много зависи от комуникацията, затова сме еволюирали към по-голяма бяла склера, която ни помага да правим контакт с очи.
Дори когато главата и тялото не дават много информация, изследванията показват, че дори тогава можем да открием погледа на друг човек изключително добре с периферното си зрение.
В проучването участниците трябвало да определят накъде гледат различни лица. Клифърд открива, че когато не могат да определят посоката на погледа - заради тъмнината или когато лицата са със слънчеви очила - хората обикновено смятат, че са наблюдавани.
Той установява, че в случаите, когато не сме сигурни дали дадено лице ни гледа, нашият мозък ни информира, че сме наблюдавани - само в случай, че има потенциал за взаимодействие.
Директният поглед може да сигнализира за надмощие или заплаха и ако възприемаме нещо като заплаха, не бихме искали да го пропуснем, казва Клифърд. Така че просто да предположим, че другият ни гледа е най-безопасната стратегия.