Драматичен театър „Стоян Бъчваров” при Театрално-музикален продуцентски център Варна ще представи на 23 ноември от 19 часа на сцената на ДКТ „Димитър Димов” в Кърджали „Свекърва” от Антон Страшимиров. Известният варненски актьор и режисьор Стоян Радев прави своя прочит на „Свекърва” като знак за почит към родения във Варна драматург, белетрист и общественик, а също и към неговата творба, превърнала се в един от жалоните на българската комедийна класика.

За сценографията и костюмите е привлечена Мира Каланова, с която Варненският драматичен театър създаде най-добрите заглавия в репертоара си през последните години.

Главната роля на свекървата Костанда е поверена на характерната актриса Веселина Михалкова, Теодора Михайлова пресъздава образа на Старата, Стефан Додуров е синът на Костанда Велчо-Свилен, а Петя Ангелова - неговата съпруга Дечка. Останалите роли изпълняват Милена Кънева (Неделя), Даниела Викторова (Дафинка), Николай Кенаров (Дойчинов), Николай Божков (Кереков), Гергана Арнаудова (Керекова), Цветина Петрова (Марийка), Валери Вълчев (Асенчо), Юлияна Чернева (Радка), Пламен Димитров (д-р Живков) и др.

За творческите си постижения екипът на „Свекърва” бе отличен с награда ВАРНА 2015 г., а в последната театрална анкета варненските зрители определиха „Свекърва” за свой любим спектакъл.

ИСТОРИЯТА НА „СВЕКЪРВА”

Любопитна е историята на „Свекърва”, която Антон Страшимиров, написва, заедно с още 2 пиеси, по време на пребиваването си в Швейцария. Там през 1905 г. известният с критическото си перо общественик търси убежище след публикуването на неговите нашумели „30 обидни за царското височество” статии. Изпаднал във финансови затруднения, Страшимиров решава непременно да спечели обявения за откриването на Народния театър конкурс и затова участва под различни имена и с трите си „швейцарски” пиеси. Само една от тях подписва с името си, а за автор на „Свекърва” посочва съпругата си, при това с бащината й фамилия. Конспиративният подход проработва по възможно най-добрия начин, така че журито отличава и трите пиеси, смятайки че са от трима различни автори. Първата награда е отредена за „Свекърва”. След разразилия се скандал около авторството на „Свекърва”, пиесата се играе за пръв път в България във Варна на 21 февруари 1907 г., а 2 месеца по-късно - на 23 април 1907 г., е представена и в новооткрития Народен театър в София

МЕТАМОРФОЗИТЕ НА „СВЕКЪРВА”

В постановката на „Свекърва” през сезон 1993-1994, Веселина Михалкова играе първата си професионална роля – тази на Костанда. Тогава нейният съпруг Стоян Радев пресъздава образа на сина на Костанда Велчо-Свилен. Така със „Свекърва”, дипломен спектакъл и за двамата, Веселина Михалкова и Стоян Радев започват след ВИТИЗ блестящия си творчески път на театралната сцена в града на Антон Страшимиров.

Години по-късно двамата отново са заедно  в „Свекърва” – тя отново като Костанда, той вече като режисьор-постановчик. И както може да се очаква, сегашният им поглед към „Свекърва” е много по-различен отпреди. 

Героинята вече не е онзи подчертано отрицателен, натоварен с негативи, станал дори нарицателен образ на злата българска свекърва от миналото. Новата Костанда е по-многопластова, по-цветна, по-пълнокръвна, по-емоционална. Водена в доброто и в злото най-вече от любовта към сина и стремежа да съхрани семейството, дори и това да изглежда понякога като отбрана на собственото статукво, Костанда определено се е променила с годините. Впрочем тази метаморфоза ясно личи и от плаката, от който ни гледа една очарователна жена, по-скоро мадона с младенеца, отколкото свекърва...

Има много причини да се гледа този спектакъл.

Режисьорът Крис Шарков, dramavarna.com

„В "Свекърва" ми направи впечатление подхода към българската класика - нещо, което намирам за трудно и деликатно. Светът на спектакъла не е нито битово-фолклорен, нито условен, а прилича на оживяла в настоящето стара картичка или снимка. Познатите образи са представени същевременно и с пародия, и с любов към времето и поетиката. Това създава езика на спектакъла, който се защитава от трупата на Варненския театър.”

Мариана Първанова, в. „Монитор”

„В режисьорското решение на Стоян Радев „Свекърва” следва по петите градската култура от началото на ХХ век, но не изглежда ретро, а винтидж благодарение на сценографията и костюмите на Мира Каланова. А това означава много, ама много рози, тапети на райета, портрети на стената и порцеланови сервизи. Всичко е в изобилие като при истинско еснафско семейство, което се стреми да демонстрира благополучие независимо от всичко. В декорите и в костюмите на героите (чиито тъкани на роклите, престилките и забрадките са в тон с пердетата и столовете) обаче личи леко намигане, както и в играта на актьорите, чиито пресилени маниери напомнят комедиите от черно-белите неми филми. Подобно сполучливо единство на игра и визия се среща не толкова често, но режисьорът Стоян Радев е успял да го постигне. Направил е спектакъл със специфичен почерк, който не прилича на нищо, което сме гледали досега.”

Марина Чертова, vsekiden.com 

„Представлението, което е великолепно отражение на българските нрави, гарантира смях и много мъдрост. „Свекърва" на Стоян Радев е един много успешен съвременен спектакъл в ретро стил, който докосва всички поколения. Режисьорът не пуска героите на Антон Страшимиров в излишна модернистична писта. Той се придържа към класическия текст, с което спечелва по-възрастните зрители, но същевременно успява да преобърне тази едновековна пиеса с ново звучене и да поддържа интереса и на по-младата публика. По време на турнето в София и млади, и стари се смяха искрено до сълзи. Така че доброто настроение и позитивизмът по време и след спектакъла са напълно гарантирани.”