(Надежда Дацова-сърцат човек, с много огън и любов към Кирило-Методиевото дело)

                              Имена като тези на Пайсии, Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Иван Вазов ние трябва да помним, да предаваме на поколенията, да си спомняме за техните дела и да им отдаваме заслужаващата почит.  Тези велики българи със своите дела и жертвоготовност са служили на своя народ, не са жалили своите сили и са правили всичко възможно да пробудят съзнанието на българския народ и да го издигнат в културно и политическо отношение. За да не бъде забравено делото на народните будители и за да им бъде отдадена заслужената почит и уважение Министерството на народното просвещение определя 1 ноември за празник на Българските будители. Това става с Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г.    В окръжното е посочено, че празника трябва да има по тържествен характер и той да не остане само училищен, а да стане общонационален. Изпълнявайки тези препоръки в българските училища след 1922 г. започва да се чества Деня на народните будители на 1 ноември. Дори в най малките селца и градове на България този празник се е отбелязвал тържествено, според възможностите на съответното училище. В летописните книги на училища от Кърджалийски регион четем, че официално празника е честват, като е било организирано утро от учениците и учителите са изнасяли беседи, като са запознавали учениците и цялото население с делата на народните будители.  В същото това Окръжно от 1922 г. на министър Ст. Омарчевски е посочено, че празника за народните будители се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит и внимание.

                       Всеки регион от България има своите будители през различните етапи от своето развитие, чийто имена ще останат в история му и на които населението трябва да отдаде своята почит и уважение и те както великите българи, следвайки техните стъпки, със своите дела са допринесли за изграждането и развитието на даденото населено място и за издигането му в културно и политическо отношение. Макар и на местно ниво, техните дела не са по малко значими, защото всяко време и място има свойте Будители.

                     В историята на Кърджали ще останат имената на всички културни и просветни дейци, които след присъединяването на този край към България отдават своите сили, умения, сърце и душа за развитието му и за издигането му в културно политическо отношение. Това са първите учители, просветители и културни дейци пристигнали в Кърджали след присъединяването му към България.

                         Една от тези личности, която можем да наречем народен будител,   допринесла за развитието на образователното и културното издигане на населението в Кърджали и околните села е  Надежда Иванова Дацова. Тя е родена на 6(19) дек. 1900 г. в гр. Кукуш, Македония. През 1913 г. нейното семейство е принудено да напусне родното си място и да се засели в Гюмюрджина, където тя завършва средното си образование. Започва работа като учителка в с. Булатово, Гюмюрджинско но твърде за кратко. Училището е закрито поради връщане на гръцкото управление в тези територии. Изпратена е като учителка в с. Ортаджи, Гюмюрджинско, където нещата се повтарят и е преместена в Ксанти. Реукопацията на тези територии от гръцките власти принуждават българите да напускат работа, а освен това те са принудени да напуснат и пределите на Тракия. На 24 май 1920 г. тя и семейството и се установяват в Кърджали. Идвайки в Кърджали тя се сблъсква с друга действителност. В свойте спомени тя дава следното описание за Кърджали: „Едно малко селище разделено на две от едно дере с малки дървени мостове свързващи двете части. Главна улица днешната „Републиканска“ се състои от малки паянтови сгради в приземните етажи на които са били разположени малки дюкянчета с най елементарни стоки. На същата улица са били разположени и всички учреждения: общината, околийското управление, банки и в една малка двуетажна къща се е намирало Българското училище. Основния транспорт използван от града за вътрешността на страната са файтони и каруци с които до Хасково например се е пътувало 9-10 часа.“ Това са първите впечатления на Надежда Дацова за града. Постепенно с течение на години града започва да се разраства и застроява. За извършване на основните административни дейности в различните учреждения са били необходими образовани чиновници, които идват от вътрешността на страната. След 1920 г. се заселват и много търговци, занаятчии,  идват също така много бежанци.

                      Идвайки в Кърджали от 1921 г. до 1924 г. тя е била назначена за учителка по български език в Турското училище. На 26 ноември 1924 г. е изпратена в с. Гледка сега квартал Гледка да открие Българско училище. Тук тя се сблъсква с много трудности за да се постигне целта да бъде дадено образование на всички деца от района. Откриването на училището не е никак лека задача. Необходимо било най-напред да се осигури помещение за училище, а съществуващото Турско училище не е било съгласно да предостави помещение в сградата където се е намирало. Заслуга за разкриването на училището има и тогавашния секрета-бирник Аргир Михайлов, които предлага като сграда за Българското училище да се използва сградата където се е помещавала пералнята на общината. Ето какво описание дава Надежда Дацова за сградата която и е била предложена за училище. „Това е била ниска  прихлупена сграда с неугледен вид и в много лошо състояние. Вътрешното състояние било още по жалко. Две малки прозорчета през които е влизала едвам светлина, едно огнище, неравен пръсен под, в които е имало дълбоки дупки, нисък прихлупен таван, под който не може да се стои изправен“. Това били крайно не подходящи и лоши условия за обучение на деца. Виждайки всичко това тя е твърде разколебана, приема предложението първоначално като някаква шега, но виждайки сериозното отношение на секретар-бирника и след неговата молбата за необходимостта от училище, тя решава да приеме предложеното помещение в което да бъде открито училище в с. Гледка. В своите спомени тя пише: „Да дам съгласието си при тия условия се искаше много огън, много любов към Кирило-Методиевото дело“.  Така с общи усилия това помещение е почистено, снабдено с два дълги чина, защото не е имало място за повече, една черна дъска и един стол за евентуални гости, място за маса не е имало. Ето в такива условия започват първоначално учебните занятия с учениците които били 12 на брои, три момичета и девет момчета, всичките деца на бежанци от Западна Тракия. Това е пример за човек които можем да наречем Народен будител, които от почти нищо, от крайно лошите условия се заема с идеята да изгради училище в което да се обучават децата от района и да се възпитават в любов към добродетелите,  да се предават ценностите на поколенията, заветите на революционерите и на всички будители, стремейки се по този начин да запали и да разгори искрицата към познанието и образованието на децата и да се бори с неграмотността по тези места.

                 Освен като учителка Надежда Дацова развива дейност и като културен и обществен деец, взема активно участие в театралния колектив при Читалището, участва в различни театрални постановки, които също оказват роля за културното издигане и осъзнаване на населението от Кърджали. Трудностите и тук не са малко,  но въпреки това  макар и бавно културния живот преди 1944 г. в Кърджали започва да се развива, принос за което има и Надежда Дацова. Ето защо всички ние трябва да и отдадем заслужената почит и уважение, да не забравяме както нейната дейност, така и делата на всички Народни будители от местно и национално значение, и да ги предаваме на следващите поколения, които трябва да знаят и помнят историята както на България,  така и тази на родните си места.

Изготвил:

Гергана Димитрова – гл. Експерт

Държавен архив - Кърджали