Като тийнейджър в Швеция, Андерс Ериксон играел шах с един от съучениците си – момче, което се справяло значително по-зле с играта от него. Всеки път Ериксон побеждавал. Догато един, съученикът не го разгромил.

Ериксон искал да разбере: Какво точно е направило момчето, за да подобри така драстично играта си ?

В последвалите години, Ериксон се интересувал все по-малко от шах и все повече от това как хората успяват да подобрят представянето си.

Днес шведът е професор по психология в Държавния университет на Флорида, където наред с много други теми се фокусира и върху силното представяне. С други думи той е експерт по експертите.

Според него единствената причина поради която в момента не сте цигулар виртуоз или олимпийски медалист е, че никога не сте участвали в процес, наречен “съзнателна практика”

Като цяло тя налага да пристъпите извън зоната си на комфорт и да изпробвате дейности, които се простират отвъд сегашните ви способности. Да повтаряте едни и същи умения, които вече сте усвоили, може да е удовлетворяващо, но не е достатъчно, за да подобрите представянето си. Нещо повече, желанието да се подобрите само по себе си, също не е достатъчно. Нужни са ясно зададени цели и помощта на учител, който да изготви план, водещ до реализацията им.

В началото учителят оценява усилията ви, така че сами да успеете да забележите проблема и да вземете съответните мерки. Изследването на Ериксон било фокусирано върху експерти и елитни спортисти. Той отдава успеха им на съзнателната практика.

Съзнателната практика е в основата на правилото за десетте хиляди часа от книгата на Малкълм Гладуел "Outliers, което гласи: отделете 10 000 часа за практика и ще станете експерт.

Според Ериксон, Гладуел е разтълкувал погрешно изследването му. Той е категоричен, че повторението на една и съща дейност отново и отново няма да ви изстреля до върха.

Очевидно Гладуел е достигнал до собственото си заключение, след като Ериксон и колегите му публикували изследване през 1993, в което участвали 40 цигулари от Германия. Експериментът целял да установи какво отличава най-добрите музиканти от по-посредствените им колеги.

Цигуларите трябвало да разкажат как прекарват времето си, колко време отделят на музиката, с какви други дейности се занимават. Изследователите открили, че двете водещи групи цигулари посвещават значително повече часове на музиката, в сравнение с останалите.

Очевидно е, че заключението на Гладуел се основава на тези резултати – най-добрите цигулари отделяли по 10 000 часа на репетиции. Други обаче се занимавали с музика далеч повече или по-малко.

Откритията на Ериксон от последните 3 десетилетия сочат, че съзнателната практика е ключът към успеха в която и да е област. Той обаче заявява, че повечето хора тълкуват съзнателната практика по различен от неговия начин.

Според Ериксон генетичните различия, сред тях когнитвните и физическите способности не играят никаква роля.

Височината и размерът на тялото са генетично предопределени, и единствено те не биха могли да се променят чрез достатъчно практика, така че да окажат влияние върху представянето, добавя той.

Интелектът, твърди Ериксон не е пряко свързан с доброто представяне. Той се позовава на британско изследване, което открило, че интелектът всъщност влияе върху шах уменията на децата. Но когато учените се фокусирали само върху деца елитни шахматисти, се оказало, че високото IQ е свързано с по-слаби резултати.

Т.е високият коефициент на интелигентност помага на децата да научат играта и да придобият уменията нужни за игра на шах, но веднага след като и другите деца ги настигнат, интелектът вече не играе роля. За разлика от съзнателната практика.

“Прекарах последните 30 години, опитвайки се да определя границите, които възпират даден човек да постигне успех в коя да е сфера. Изненадан съм, че не успях да намеря такива граници ”, казва Ериксон.

Резултатите от изследването на Ериксон бяха поставени под съмнение от други психолози.

Проучване, проведено през 2016 анализира резултатите от хиляди изследвания и откри, че макар и някои от различията между талантливите и не толкова талантливите спортисти да се дължат до известна степен на съзнателната практика, тя далеч не би могла да обясни всички. Учените обаче не са сигурни какви други фактори са намесени. Според тях най-вероятно се касае за генетични физически и психически особености.

Ериксон оспорва резултатите от това проучване като твърди, че учените са взели под внимание общите часове практика, а не съзнателната практика. “Освен ако не се упражнавяне под надзора на учител, който да ви помогне да подобрите уменията си в дадена област, вие не сте ангажирани със съзнателна практика”, казва Ериксон. Според него голяма част от практиката всъщност е неефективна и не води до никакъв напредък.

Закари Хамбрик от Мичиганския държавен университет обаче заявява: “Не мисля, че в това да вярвате в силата на практиката има нещо лошо. Начинът на мислене, че всеки може да постигне, каквото пожелае, без ограничения обаче е тревожен”

Според него убеждението, че съзнателната практика би могла да ви донесе успех е загуба на време.

В една от книгите си Ериксон пише: За да станете експерт трябва да пожертвате краткосрочното спокойствие за сметка на потенциалния успех, който ще дойде на по-късен етап. Ключова характеристика на съзнателната практика е, че тя не е особено приятна. Нещата не се случават естествено и лесно. Практиката означава да се провалите множество пъти, преди да стигнете до успеха.

Недостатъкът на съзнателната практика е, че трябва да се посветите на една едниствена област – т.е докато една врата се отваря, друга започва бавно да се затваря. Самият Ериксон признава, че не познава човек, който да е експерт в повече от една област.

Шведът следва собствените си съвети и използва принципа на съзнателната практика, за да стане по-добър изследовател.

Той разказва за изследване от 1980 година, което написал в сътрудничество с покойния вече когнитивен психолог Бил Чейс, публикувано в списание Science

“Отне ми 30 различни чернови с коментари по проблеми оставени от Бил, преди да се получи статия, под която Бил с радост би поставил името си ”, казва той.