Водеща: През 21 октомври през 1912 година в хода на Балканската война българската войска нанася поражение на османците и връща Кърджали и Източните Родопи обратно в пределите на Царство България. Българските войски, командвани от ген. Васил Делов, прогонват корпуса на Явер паша от Кърджали. Бойците от Хасковския военен отряд на Делов издигат българското знаме над турския конак и освобождават града. За историята, за паметта и как те присъстват в ценностите на съвременното ни общество, за Кърджали днес, за проблемите и перспективите пред него наш събеседник е Цвета Караянчева, народен представител от Кърджали, зам.-председател на Парламентарната група на ГЕРБ. Какво е за вас днес празник, припомняйки си точно тази история и делото на ген. Делов? Помним ли наистина историята и жива ли е паметта днес? 
Цвета Караянчева: Първо, честит празник на всички кърджалийци. За нас и за мен лично 21-ви е ден на признателност, ден на равносметка, на уважение и гордост към ген. Делов, към българската армия, към хората, които са оставили костите си тук, за да можем днес да бъдем свободни, да бъдем част от България. Особена гордост има в сърцето ми, защото Кърджали има своя освободител. Това е един смел български генерал, изключително образован, ерудиран, изключително човечен. Преди 104 години Кърджали извоюва своята свобода, но тя не е свобода, която е написана с ферман или подарена, тази свобода е извоювана и затова е толкова ценна. Тя е отвоювана на бойното поле с кръвта на българските войници, тези войници, които изумяват Европа с тази воинска мощ, тази любов към земята и тази смелост, защото Кърджали е бил завзет, бил е отвоюван от ген. Делов в неравна битка. Явер паша е имал 24 хил. души, а 3 пъти по-малко са били българските войници. Битките и победите на българската армия се изучават в най-престижните военни училища и академии в света. Ген. Делов е човекът, който освободи Кърджали, но той е достоен български генерал и защитник не само на земята, но и на цивилното турско население. Един изключително толерантен мъж. Човек, който не е позволил да бъде унижен нито един военнопленник, нито един жител на местата, където е бил. Той е пример за воинска доблест, на човешки добродетели. И всичко това ген. Делов го показва с живота си. Има една голяма болка в мен обаче. През 2012 г., когато ние предложихме ген. Делов да стане почетен гражданин на Кърджали, тук се намеси политическата върхушка на ДПС и всички съветници на ДПС. 
Водеща: Беше провалена тогава процедурата за обявяване на ген. Делов за почетен гражданин 
Цвета Караянчева: Да. Тогава аз направих инициативен комитет и заедно с моите съграждани от Кърджали и заедно с много други български граждани в Република България направихме подписка и президентът удостои ген. Делов с орден „Стара планина“ с мечове – Първа степен. Едно признание, което за съжаление тесногръдите политици от ДПС не можаха да дадат. Въпреки всичко ген. Делов е нашият освободител и днес отново ще поднесем цветя пред паметника му. И знаете ли кое е най-тъжното? Същите тези политици от ДПС отиват, поднасят цветя на паметника, говорят хвалебствени думи, а в същото време нямат доблестта да го признаят за Почетен гражданин на Кърджали. 
Водеща: Припомняте този скандал, който се случи наистина само преди 4 години, на 100-годишнината от освобождението на Кърджали. Преодоляно ли е днес това разделение, позволява ли си някой изобщо да повдигне въпроса дали генералът е освободител и обединител днес? 
Цвета Караянчева: Не. В последните няколко години след това събитие никой не коментира тази тема. Почитта, която имат кърджалийци към ген. Делов, е видяна и тя се чувства на празника, но сякаш горчилката остава, и аз говоря в личен план. Знаете, че събитията минават и отминават, но понякога, когато се върнем назад, аз лично бих се срамувала от тази постъпка, ако съм от страната на ДПС. Може би единствено и само тя може да се откупи, ако отново ген. Делов бъде предложен за почетен гражданин. 
Водеща: Г-жо Караянчева, освен повод за гордост и преклонение, какви са уроците на Балканската война за нас? Какви са уроците на миналото, свързани с национална идентичност, култура, религиозна толерантност? 
Цвета Караянчева: Всичко това, което казвате, в Кърджали го има и то е във висока степен. В Кърджали живеят най-толерантните хора. Ние сме много сплотени. Ние уважаваме празниците си, както на мюсюлманите, така и те - нашите. Годините са ни научили, че няма какво да делим, защото най-близкият човек понякога се оказва не братът или сестрата, най-близкият човек се оказва, както казваме ние тук, комшията. Независимо от неговата етническа принадлежност, той е човекът, който ти е необходим и за добро, и за лошо. Така живеем ние в Кърджали – помним историята, извадили сме си изводи от нея и гледаме напред, живеем заедно, защото ежедневието е трудно, както за българи, така и за турци. Ние сме една общност, ние живеем в България, ние сме български граждани и трябва да уважаваме историята си, трябва да се уважаваме и трябва да гледаме напред, трябва да разказваме на децата си, трябва да ги възпитаваме да носят България в сърцата си, защото с тези отворени граници сега, които ни предлага и Европа, и света, много лесно децата ни излитат от родните места. Трябва да оставим в сърцето им зрънцето на родолюбието, зрънцето на любовта към родния край, за да могат те винаги да се завръщат при нас. 
Водеща: Вярвате ли, че наистина носим добродетелите, ценностите, онзи ентусиазъм на войниците тогава, отричали себе си в името на родината и освобождението? Носим ли ги наистина? 
Цвета Караянчева: Може би. Дано не се налага да воюваме, но тези ценности се носят в сърцата на децата, ако родителите сме възпитали това в тях, както и учителите. Родителите и учителите сме тези, които отглеждаме децата като цветя и с каквото ги поливаме, това и те ще вземат като свои добродетели и свое верую. Аз вярвам, че тази смелост, този героизъм, тази любов към родината е във всеки един от нас. 
Водеща: Как изглежда, г-жо Караянчева, Кърджали днес във вашите очи? Какви са проблемите, но и перспективите пред града и региона? 
Цвета Караянчева: Проблемите са много. В годините общината е много задлъжняла, имаме над 20 млн. задължения. Градът не е това, което беше, за съжаление. Той е тъмен, с разбити улици, липса на амбиция в кмета да направи нещо по-добро за този град, но мисля, че днес не трябва да говорим за това. Трябва да направим един преглед на това, което е било в годините, и да бъдем малко по-празнично настроени. Мога много да критикувам, но нека днес да бъде празник, нека кърджалийци да почувстват тържествеността на мига, да изживеят своя празник, а от утре ще продължим отново да си казваме проблемите, които никак не са малко за Кърджали, защото децата ни избягаха от града, нямаме работа, няма инвестиции и това никак не е добре, но това са проблеми на кмета. Кметът трябва да е добър стопанин, защото 4-годишния мандат, който му дават българските избиратели, кърджалийци, трябва да бъдат изпълнени с амбиция за подобряване живота на хората тук,а това не е така, за съжаление. 
Водеща: Ще имаме поводи наистина да продължим тази тема. Благодаря ви много, г-жо Караянчева, че бяхте гост в програмата ни на днешния празник. 
Цвета Караянчева: Благодаря. Само да пожелая живот и здраве на кърджалийци, разум да продължат да пазят в сърцата си любовта към родината и да градим Кърджали по-хубав и по-хубав. 
Албена ИВАНОВА