Липса на практически умения за боравене с пари е един от основните изводи от проведеното национално представително проучване на нивото нафинансовата грамотност на учениците.

Проучването е осъществено в рамките на проекта „Financial IQ – проучване и повишаване на нивото на финансова грамотност на българските ученици”, иницииран от JA (“Джуниър Ачийвмънт”) - България с институционалното партньорство на Министерство на образованието и науката и експертното участие на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Резултатите представи Джеймс Йоловски, мениджър „Програми за финансова грамотност” JA България. Проучването е проведено онлайн в периода 19 септември-3 октомври 2016 г. в 142 училища от цялата страна и обхванало общо 5239 ученици.

Резултатите сочат, че средното ниво на финансовата грамотност е добро, но знанията, които имат учениците относно парите, тяхното харчене, планиране, както и за различните финансови продукти и услуги, са откъслечни и материята не се разбира пълноценно.

Йоловски заяви, че като основен проблем се очертава липсата на средно ниво по отношение на финансовата грамотност. Тоест има голям дял от ученици, за които липсва базова финансова грамотност, гарантираща стабилност както в персонален план, така и за икономиката на страната ни.

Друг основен извод е, че липсват познания за печеленето на пари. Освен това учениците ни изостават по отношение на тази ключова компетентност, оценявана от PISA и от съучениците си в другите страни.

Всички ученици са били разделени в три възрастови групи - 3-ти - 4-ти клас или начален етап на образование, прогимназиален етап или това са учениците от 6-ти - 7-ми клас и последната група ученици от гимназиален етап – 11-ти -12-ти клас. Въпросите са съставени от две части – финансова грамотност и отношение и опит към парите.

Оказва се, че в начален етап на образование финансовата грамотност на учениците е много добра, в прогимназиален етап – спада на добра, което е разбираемо, тъй като и очакванията в този етап на образование нарастват. В гимназиален етап изследването отчита, че финансовата грамотност е добра, но липсват добри познания в групата на „финансовите продукти и услуги” на по-високо ниво, както и слаби резултати от проучването PISA. Така например, 70% от учениците в начален етап не разбират как се финансират заплатите в публичния сектор, а 69% от учениците в гимназиален етап не разбират ефекта на инфлацията и реалния лихвен процент.

По отношение на харченето:

• 8% от учениците в начален етап и 21% от учениците в прогимназиален етап са склонни да задлъжнеят, за да удовлетворят желанията си;
• Близо 60% от учениците в начален етап и около 45% от учениците в прогимназиален етап не могат да преценят правилно промоции от типа „купи едно и получаваш второто на половин цена”;
• 38% от учениците в начален етап и 52% от учениците в прогимназиален и гимназиален етап разбират концепцията за алтернативен доход;
• Близо 89% от учениците в начален етап и прогимназиален етап правилно приоритизират нуждите и желанията си, като близо 60% от тях са склонни да спестяват вместо да удовлетворяват желанията си.

По отношение на печеленето:

• 41% от учениците в начален етап са склонни да ограничат потреблението си и да спестяват, за да си купят нещо, а само 21% са склонни да предприемат инициатива, чрез която да намерят допълнителен доход;
• 70% от учениците в прогимназиален етап не могат да определят източниците на доходи за семейството си;
• 20% от учениците в прогимназиален етап определят кредита като доход;
• 20% от учениците в прогимназиален етап смятат, че нетната заплата е по-голяма от брутната, а едва 35% знаят каква е точно разликата;
• 16% от учениците в прогимназиален етап не знаят от къде семейството им получава доходи;
• 54% от учениците в прогимназиален етап не могат да се ориентират правилно по отношение на опростения фиш за заплата от проучването PISA.

По отношение на планирането:

• 63% от учениците в начален етап и 56% от учениците в прогимназиален етап възприемат спестяванията като необходимост за посрещане на финансови шокове;
• 21% от учениците в начален етап и 56% от учениците в прогимназиален етап възприемат спестяванията като възможност да постигнат дългосрочни цели;
• 83% от учениците в начален и прогимназиален етап знаят как да разпределят парите си, като 47% от начален и 54% от прогимназиален етап са склонни да отделят за спестяване;
• Близо 20% от учениците в прогимназиален и гимназиален етап не са склонни да повлияят върху разходите си за развлечения при необходимост, общо 64% от прогимназиален и 57 % от гимназиален не определят правилно постоянните и променливите разходи на домакинствата.

По отношение на финансови продукти и услуги:

• 47% от учениците в прогимназиален етап смятат, че няма разлика между дебитна и кредитна карта;
• 82% от учениците в гимназиален етап не се ориентират правилно за лихвите по различни видове кредити;
• 91% от учениците в гимназиален етап не могат да изчислят сложна лихва за съответен период на олихвяване;
• 79% от учениците в гимназиален етап могат да разчетат графика за ценни акции от международно проучване PISA, но 53 % от тях не могат да я анализират и да направят правилни изводи;
• 56% от учениците в прогимназиален етап и 36% от учениците в гимназиален етап не разбират правилно условията по застраховане; 17% от прогимназиален етап дори смятат, че застрахователят плаща винаги, а застрахованият при определени условия;
• По-малко от 60% от учениците в начален и прогимназиален етап обсъждат въпроси, свързани с парите с родителите си;
• 54% от учениците в гимназиален етап получават своите джобни ден за ден, което им пречи да развият умения за планиране на бюджета си.