Александрина и Божидар са двама млади, избрали да напуснат големия град, за да станат начални учители. Тя е богослов, той – специалист по национална сигурност. Събира ги любовта към децата и желанието да променят образователната система у нас.

Днес те преподават в ОУ „Райно Попович“ в Карлово.

За нея да си учител ѝ дава любов и удовлетвореност, за него това е била мечтата му.

„Първото влизане в класната стая беше хем много емоционално, хем доста стресиращо – признава Александрина. – Пред себе си имаш 24 деца, които са жадни за нови знания. Ти си нов човек за тях, те изключително много ти се радват, но същевременно 20 деца са си 20 живота. И в началото е страхът: „Ако ги загубя, какво ще стане?“ Постоянно ги броиш. Но децата те посрещат с такава любов, че просто разбираш, че мястото ти е тук“.

Според двамата фактът че са по-млади помага да скъсят дистанцията с децата.

„Търсят ни за съвети, по-малките ни вземат за пример, докато по-големите идват и ни разказват истории от живота си – какви приятели имат, какво са правили. И така всъщност имаме досег освен с децата, с техните братя и сестри“, казва Александрина.

„Работим основно с деца от нисък социален статус и от етнос. Да, за тях е трудно, тъй като много често имат финансови затруднения, не могат да посещават училище, защото нямат дрехи, подходящи за сезона. Училището помага с осигурен обяд, но това невинаги е достатъчно, тъй като липсват консумативи. Понякога се налага по-малките да гледат още по-малките деца, по-големите да гледат по 2 –3, тъй като родителите работят основно сезонна работа“, разказва младата учителка.

„Ходим и в махалата, да говорим с родителите, че е важно тяхното дете да получава образование, а то се случва, като самото дете идва на училище. Срещаме разбиране, но то невинаги зависи от децата и от родителите. Просто ниският социално-икономически статус им пречи“, добавя Божидар.

Казва, че най-хубавите думи, които е чул от децата, са: „Господине, моля ви, се не си тръгвайте“. За Александрина това са: „Госпожо, много ви обичам!“.

„Това са думи, които те движат и те карат да продължаваш да идваш всеки ден на работа“, добавя Александрина.

Ако трябва да избират между класната стая и висока заплата, те избират училището.

„Аз лично съм получавал доста висока заплата, работил съм на круизен кораб, но това не ми носеше удовлетворение. Смятам, че истинската заплата е удовлетворението, което получава един човек“, казва Божидар.

„Да си учител е отдаденост. Отдаденост на децата. Това да отдаваш времето си на тях. Учителят не приключва работа в момента, в който часът свърши. Учителят продължава да работи и след работното си време, но не съжаляваш за това, тъй като на следващият ден виждаш, че децата са научили нещо, развили са умения или знания, които искаш да им предадеш и всичко това те кара да се чувстваш много добре“, добавя Александрина.

Двамата се запознават на първото обучение по програмата „Заедно в час“. Днес готвят сватба.