Социалните недостъпни за инвалиди заради паркинг

Изображение 1 от 3

    На пръв поглед дребен проблем за здравите хора може да се окаже огромен препъникамък за инвалидите. За това сигнализираха наши читатели, сблъскали се тези дни с факта, че ако човек е в инвалидна количка и ако мястото на паркинга точно срещу входа на Социалната служба е заето, на практика сградата става като непробиваема крепост.

    Ако човек е здрав, все ще си намери място откъде да мине между колите, за инвалидна количка обаче достъпът е невъзможен.

    Сградата на социалните има доста широка рампа за инвалиди, но единствената полегата зона, пригодена за качването на тротоара, е откъм паркинга и точно там е разчертано с жълта боя място за спиране на автомобил.

    В истинска клопка се оказали преди дни жена на 80 години, инвалид, и дъщеря й, която я придружавала. На подстъпа към входа на службата бил паркиран автомобил, обозначен като собственост на Държавен фонд „Земеделие“. Дъщерята потърсила най-напред съдействие от служителя на паркинга, който е общински, но стопанисван от частна фирма-наемател. Служителят обяснил, че нищо не може да направи, понеже автомобилът не е в нарушение, защото е спрял точно на съответното обозначение за паркиране.

    „След като не можахме да измислим как да се качим на тротоара, бяхме готови да си тръгнем и да се върнем друг ден. Но каква щеше да е гаранцията, че когато дойдем пак, на мястото няма да има друга кола“, разказва по-младата жена. Тогава решава да остави майка си на паркинга, тъй като за да оправи необходимите документи в социалната служба, трябвало да разполага с пълномощно, каквото нямала. „Паркирах майка ми буквално като кола на паркинга пред Социалната служба. Добре, че имаше съвестна служителка, която се съгласи да излезе навън, за да разпише майка ми документите. Обаче те не са длъжни да излизат всеки път. Категорично трябва да бъде решен този проблем. Фирмата, която стопанисва паркинга, няма да изгуби милиони, ако забрани конкретното паркомясто за ползване и освободи достъпа до рампата на социалните“, коментираха изпатилите жени.

    Шефът на Областната социална служба Стефан Манахилов също реагира на проблема, макар да призна, че нищо в случая не зависи от него. “Когато и ние носим с количка консумативи за различните звена на Социалната служба, ако има паркирана кола на мястото пред входа, а там почти винаги има, се налага да носим всичко на ръце. Паркингът е общински, фирмата, която го стопанисва, е частна. Решаването на казуса с достъпа в крайна сметка е въпрос на добра воля“, смята Манахилов.

    Общината откликна на поставения от нас въпрос с осигуряването на достъп до Социална служба веднага. От пл. „Общински“ 1 заявиха, че веднага ще се свържат с фирмата-наемател на паркинга, за да договорят забранителна маркировка пред входа на Социалните.

    Haskovo.net ще проследи кога ще се случи това.

    Красимира Славова

    Източник: Haskovo.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (3)

    • 1
      Jo
      John
      6 -11
      16:58, 6 окт 2016
      тези социални обслужват само ц*****-паразити! Виж коментара
    • 2
      Ев
      Евертъна от Лондон
      1 -3
      05:40, 7 окт 2016
      През есента на 1918 г. Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната ни армия в Македония да попадне в „чувал“ и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и извадена от войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция – всичко до Пловдив, а Сърбия — до Места и Искър. Планът тръгва успешно — французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, една-единствена българска дивизия ще спаси страната си от смъртна опасност. 34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в цялата ѝ история.
      Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили – 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите – няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.
      Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.
      На 19-ти септември генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
      В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.
      През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
      «Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!»
      Англия свежда знамена пред генерал Владимир Вазов
      Българската победа при Дойран – най-голямата в цялата ни 14-вековна история – се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени от една.
      Наздраве
    • 3
      Же
      Жена
      6 0
      09:31, 7 окт 2016
      Игнорирам горния неадекватен коментар на Евъртъна и моля хаскво нет да го изтирят.

      Наистина въпросният паркинг е изключително натоварен, и е редно да има възможност не само инвалидна количка да мине по рампата, но да има поне две стоянки за инвалидни коли на посетители на социалните грижи. Така е редно. И, дано общината се застъпи за това!

    Още новини

    Последни новини