Правителството ще изпълни поредните шест решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела срещу България, решиха министрите от кабинета "Борисов-2".

Решението по жалбата „Попови срещу България” е свързано с ареста на Тенчо Попов в кантората на съпругата му. От ЕСПЧ намират, че той е бил подложен на унизително отношение по време на задържането му и последвалото разследване не е било извършено своевременно и с необходимото усърдие. Присъденото обезщетение е в размер на 14 000 евро за неимуществени вреди, както и 5000 евро за разходи и разноски.

Припомняме, по време на делото срещу ексминистър Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров, бе излъчено видео, заснето от охранителните камери в помещението, където Попов е арестуван.

Ясно се вижда бившият главен секретар на Министерството на финансите Попов в кантората на съпругата си, когато маскирани служители на ГДБОП влизат през вратата и се нахвърлят върху него, удрят го последователно в стената и в друга врата, след което го повалят на земята и му слагат белезници. В следствие на ареста Попов е с две рани на главата.

Минути след това Попов е изведен от стаята с белезници, а двама от антимафиотите се настаняват удобно на дивана в кантората и позират за снимка за спомен, прегърнати и видимо доволни от извършената успешна спецоперация.

В постановеното решение по делото „Международна банка за търговия и развитие и други срещу България” са констатирани нарушения във връзка с производството по несъстоятелност на банката. ЕСПЧ присъжда обезщетение за разходи и разноски в размер на 4085 евро.

Заради ненадлежно уведомяване на Валентина Гюлева за образувано срещу нея гражданско дело, от ЕСПЧ намират нарушение на правото на справедлив съдебен процес. На жалбоподателката е присъдено обезщетение в размер на 3600 евро за неимуществени вреди, както и 2594 за разходи и разноски.

По делото „Ченгелян и други срещу България” е установено нарушение на правото на собственост и на правото на справедлив съдебен процес. Касае се за реституция на сграда, обявена за културен паметник. ЕСПЧ постанови на всеки от седемте жалбоподатели да бъдат изплатени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 2000, както и общо 5645 евро за разходи и разноски по делото.

Съдът приканва двете страни да представят становища относно имуществените вреди и да го уведомят, ако постигнат споразумение.

Съдът смята, че по делото „Иванова и Черкезов срещу България” е прието,  ще има нарушение на правото на личен живот, ако разрушат незаконно построената им къща, в която живеят. Макар и да има заповед за това. Хората не са имали процедура за подходящ контрол върху пропорционалността на планираното разрушаване. Съдът приема, че констатираното нарушение е достатъчно справедливо обезщетение за каквито и да е неимуществени вреди и присъжда единствено 2013 евро за разходи и разноски по делото.

Шестият случай е жалбата на Д. Л. е за с настаняването й във възпитателно училище–интернат, когато е била 13-годишна. От ЕСПЧ приемат, че мярката е имала възпитателна цел, била е пропорционална и е взета, за да се защитят правата на младото момиче.

На Д.Л. не е била осигурена възможност за периодично преразглеждане от съда на законосъобразността на настаняването. Задължителната проверка на кореспонденцията на настанените в интерната малолетни лица и надзорът при провеждане на телефонните им разговори са в нарушение на правото на личен и семеен живот. От Евросъда за правата на човека присъждат обезщетение в размер на 4000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро за разходи и разноски.