С "М" започва "Мама", с "М" започва "Мир" и... "Меглена", "МОН". С "М" започва и "Манджата" на родното ни образование, забърквана години наред и доразбърквана от родните ни експерти - МОН-овци, които гледат всичко друго, но не и децата ни да са научени.
"Тази година в букварите подредбата на буквите е различна, за да може децата по-бързо да започнат да сричкуват. Например, след буквата "А", следва буквата "М", за да могат да направят по-бързо сричка...", обясни Кунева, дни преди старта на новата учебна година.
Тихомълком и по нашенски "иновативните" образователни форми се решават и променят кабинетно. Експертите и учителите уж били "За", а нас родителите, някой попита ли ни?
Не, разбира се, че кои сме ние – прости данъкоплатци, които нямаме право на дума за образованието на децата ни, нали щото и ние сме учили нявга и сме тръгнали с А, Б, В-то, а сега ще е с М-то за по-лесно. Що пък азбуката да не тръгне със съгласните за по-лесно.
Пак за по-лесно г-жа Кунева обмисля и райониране на приема на деца в столичните училища, това било световна практика, пък и в родната провинция мярката действала добре.
"Не е добре, когато в големи градове като София има две или три училища в центъра, където всички родители искат да запишат децата си. И там има опашки, фрустрирани родители, натоварени учители и директори, а понякога за децата, които живеят непосредствено до училището, няма места. Затова ние наистина трябва да направим така родителите да са убедени, че в което и училище да учи детето им, то ще бъде достатъчно добро и така да се намали напрежението при записването в първи клас. Смятам, че централизираният прием, за който сега разговаряме с големите общини, ще внесе спокойствие и повече справедливост в системата. Но това означава още повече да държим на качеството и да смаляваме ножицата между различните училища в това отношение", казва министърката пред "Монитор".
Другарко Кунева, обръщам се към вас като родител, недейте да гледате какво работи в провинцията, с трите им училища там, а вижте София, където очевидно има силни и слаби школа. И как така за Бога, Вие ще решавате вместо мен къде да учи детето ми? Аз не искам то да е поредното ненаучено дете, искам да имам избор на училище, на учители, а не да ми смъквате разпоредби и да ми обяснявате как госпожите били еднакво подготвени. Добре знаете, че това далеч не е така.
И още нещо, наблъскахте хиляда ваканции, от които няма никаква нужда, и взехте че удължихте края на учебната година за първолаците. Тя няма вече да свършва с А,Б,В-то на пресветите братя Кирил и Методий, а на 31 май.
Било обмен на програмата, лаконично ни обяснихте. Според Вас в много страни удължаването на учебната година се считало за положителна стъпка, било добро решение и за родителите. Точно тези родители, които се чудят къде да дянат децата си, като дойдат безброй измислените ви ваканции.
И да, децата са си наши, наша е грижата за отглеждането им, но какво за Бога да обясним на работодателите си, когато се наложи да ги мъкнем на работните си места, щото кой да ги гледа – бабите ни също работят, функция на новата ни пенсионна система, но това е друга тема.
Учебниците – всяка година нови, всяка година по-объркващи, всяка година по-налудничави.
То пък и учители няма, пенсионират се, а младите педагози не щат и да чуят за школския звънец. Децата ни също бягат, да учат на запад, защото години наред у нас с "М" започва и завършва мазалото в МОН.
