След съдебната ваканция, която продължи от средата на юли до началото на септември, съдилищата вече работят с пълна сила. Следващата седмица започват и заседанията на кадровия орган на системата - Висшия съдебен съвет. Поредната съдебна година обаче остави да тлеят неразрешени или поне не така убедително, както очаква обществото, въпроси. А очевидно се задават и нови проблеми, пред които ще бъдат изправени съдебната система като цяло и нейните представители.

Въпросите без отговор

През изтеклата съдебна година бяха приети измененията в Конституцията, които, заедно с двата пакета промени на Закона за съдебната власт, отбелязаха началото на частична съдебна реформа, въпреки първоначалните заявки за по-дълбоки промени. Бе представен и поредният мониторингов доклад от Европейската комисия, който проверява напредъка на България в правосъдието и вътрешния ред. Той отново съдържаше критични оценки и доведе до външен анализ на прокуратурата.

Периодът премина под знака на няколко скандала, като нито един не бе осветен и решен, "Дневник" представя пет от тях.

Някой изпрати есемес до премиера по време на заседание на ВСС

На 14 януари 2016 г. председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов изненадващо прекъсна заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), точно когато се обсъждаше темата с изтеклите записи, известни като "Яневагейт". А причината бе - получен от него есемес от премиера Бойко Борисов.

"Lozan Panov otnovo predlozi da Vi vikame vav VSS po zapisite za dvete kaki. Ne go priehme",
гласеше текстът на съобщението, което Панов показа пред журналисти. От граматиката на съобщението се разбира, че член на съвета е давал на Борисов информация "на живо" от заседанието.

Това се случва на първото за годината заседание на ВСС, което започна с обсъждане на предложението на етичната комисия за прекратяване на проверката по записите между отстранената от ръководния пост на Софийския градски съд Владимира Янева и уволнената съдийка Румяна Ченалова. В крайна сметка съветът реши да прекрати проверката, а опитите на някои членове на ВСС за нейното подновяване бяха неуспешни.

Докато вървяха дебатите по "Яневагейт" безпрецедентно във ВСС се появи премиерът Бойко Борисов, който заяви, че "няма отношение към записите". Но не отговори на Лозан Панов защо му е препратил есемеса. Не остана незабелязано и, че при влизането на премиера в залата всички членове на съвета станаха на крака.

Два дни по-късно лидерът на партия "Ред, законност и справедливост" (РЗС) и съветник на премиера по въпросите на борбата с корупцията Яне Янев обяви, че той е изпратил есемеса. Но не уточни откъде е получил информацията за разискващото се във ВСС.

Подозренията обаче в самото начало паднаха и си останаха върху члена на ВСС от парламентарната квота, приближен на Яне Янев - Димитър Узунов. На 20 януари той изненадващо бе избран за представляващ ВСС на мястото на Соня Найденова, която бе свалена без мотиви. Предположения, че той е изпратил есемеса бяха изказани, както от Румяна Ченалова, така и от бившия правосъден министър Христо Иванов и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Димитър Узунов отрече да е изпращал есемеса до Борисов, както и такъв до лидера на РЗС Яне Янев. 

Председателят на етичната комисия Ясен Тодоров, когото Румяна Ченалова посочи също като възможен вариант да е изпратил есемеса, определи скандала като преекспониран. И обяви, че няма да предостави разпечатка от телефона си, защото "имам 5 изходящи съобщения и те са към жени. Част от есемесите ми са с интимно съдържание".
И до днес не е официално изяснено кой изпрати есемеса на премиера Борисов, който той препрати на Лозан Панов, неясно с какви мотиви.
Проверките по аферата "Яневагейт" бяха неубедителни

На 14 януари - близо два месеца, след като от записите на разговорите между Владимира Янева и Румяна Ченалова стана известно, че премиерът Борисов е натискал главния прокурор Сотир Цацаров да "опраска" Владимира Янева, а отделни членове на съвета са я убеждавали, че няма какво да се притеснява, като се обосновавали пак със съобщения от премиера, ВСС реши да прекрати проверката, по предложение на етичната комисия.

Решението на съвета се основаваше на експертиза, назначена от главния прокурор, чиито резултати според прокуратурата показали, че разговорите са манипулирани. По-късно съдебният съвет отказа да възобнови проверката, за което настояваха някои от членовете му, заради нови данни по случая, станали известни след 14 януари.

Междувременно главният прокурор обяви, след постоянни искания за това, че прокуратурата ще провери съдържанието от разговорите по същество, а не само дали записите са автентични и законни.

В края на юли 2016 г. стана известно, че досъдебното производство по аферата е спряно от прокуратурата, което е различно от прекратяване. При спиране е възможно разследването да бъде възобновено.

По-късно неофициално се разбра, че едната причина за спиране на досъдебното производство е, че разследващите от МВР не са открили човека, който е направил записите. А другата причина била, че не бил открит главният редактор на сайта "Биволъ"(в който се появиха записите - бел.ред.), за да даде показания.

Към момента разследването не е възобновено, а и нямаше официално обяснение от наблюдаващият прокурор защо е спряло.

Неубедителна бе и проверката за "шпицкоманда" в Столичното следствие

През февруари главният прокурор Сотир Цацаров поиска ВСС да извърши проверка на изнесените твърдения от следователя от Столичното следствие Бойко Атанасов, който заговори, че там е сформирана "шпицкоманда" на пряко подчинение на Цацаров от 5-6 следователи, на които се разпределят делата за корупция и други престъпления по високите етажи на властта.

Делата се завеждат срещу неизвестен извършител, стоят в бюрата им и се възобновяват, когато трябва да се окаже политически натиск, обясни тогава Атанасов, както и че върху обвинителите се осъществява натиск и няма случаен принцип за разпределение на делата.

След няколко месечна проверка, етичната комисия към прокурорската колегия на ВСС обяви, че не са открити нарушения в държавното обвинение по сигнала на Атанасов. А Ясен Тодоров заяви, че главният прокурор няма да бъде изслушван, защото "нямало причина за това".

Недодяланите реформи в прокуратурата

Законът за съдебната власт (ЗСВ) бе реформиран в този съдебен сезон на два пъти, първият бе придружен с промяна в Конституцията. Миналото лято бе постигнат т.нар. "исторически компромис", според който при разделянето на ВСС, в съдийската колегия трябваше да има повечепредставители избрани пряко от съдиите, а в прокурорската - един избран от парламента в повече. 

С промените в Конституцията този принцип беше нарушен и в съдийската колегия са повече хора, избрани от депутатите - т.е. решенията за съдиите ще се взимат с мнозинство, което не е било избрано пряко от съдии. А в прокурорската колегия на практика главният прокурор ще има свое мнозинство, защото ще има повече хора, избрани от обвинители, които са му пряко подчинени.

Окастрянето на реформата доведе и до оставката на бившия министър на правосъдието Христо Иванов, който при напускането на поста заяви пред депутатите: "Сега с това гласуване стана важна и голяма стъпка и символична към съмнението, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор. Поради което аз с голямо облекчение мога да обявя, че повече няма да упражнявам правомощията министър на правосъдието."

Вторият пакет промени в съдебния закон също обещаваше реформа в прокуратурата. Такава беше направена, колко обаче е значима е въпрос на преценка. След последните изменения в закона е записано, че прокуратурата е единна, но не и централизирана. На подчинение на главния прокурор обаче останаха всички обвинители, след като пряко подчинени са му административните ръководители на прокуратурите. Депутатите отказаха още при промените на Конституцията да се въведе фигура на независим прокурор за корупцията извън системата на прокуратурата. Отказаха и при промените в ЗСВ да се въведе заместник-главен прокурор, подчинен на Висшия съдебен съвет.

България продължава да бъде под мониторинг

След поредния мониторингов доклад на Европейската комисия от януари 2016, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер определи като все по-възможно разделянето на България и Румъния при наблюдението. Той посочи, че "ако Румъния продължава да бележи прогрес по-сериозен от този на нашите български приятели, процесът на мониторинг ще върви към своя край".

По-късно Юнкер изрази увереност, че до края на мандата на Еврокомисията, който приключва в края на 2019 г., и България ще излезе от мониторинговия механизъм. В същото време той отново подчерта, че никога не е имало българо-румънска двойка и всяка от страните ще бъде третирана самостоятелно.

По време на форум в Европейския парламент в Брюксел, проведен след публикуването на докладите за двете страни, главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че евромониторингът обслужва вътрешнопартийни интереси, но е нереалистично да отпадне незабавно.

Заложените мини в следващия съдебен сезон

Не може да се прогнозира дали някой отново ще изпрати есемес на премиера Борисов или в публичното пространство ще изтекат записи от разговори на високопоставени фактори в съдебната и политическата власт. Но някои от приетите вече промени в ЗСВ, както и предстоящи в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) отсега пораждат спорове.

Проблем със съдебните заседатели

Дори измененият вече ЗСВ даде заявка за предстоящи конфликти. Такъв се заформи между министъра на правосъдието Екатерина Захариева и председателя на Софийския районен съд Методи Лалов.

Задочният спор между двамата започна след коментар на Лалов по предвидения начин за случаен избор на съдебните заседатели, което ще се прави за всяко дело, а не както досега съдията да заседава с едни и същи заседатели през целия ден.

"Няма специален софтуер, който отразява новите реалности за разпределението на заседателите. Няма пари в бюджета на съдебната власт да им се плати за заседанията. Най-големият проблем обаче е, че съдебните заседатели няма как да планират графика си. Резултатът от това е, че много от тях ще се откажат, а без достатъчно хора няма как да се обезпечи разглеждането на делата в разумен срок", обясни Лалов.

От своя страна Захариева отговори, че законът е дал 6 месечен срок на Висшия съдебен съвет да изготви новите правила, а дотогава ще се прилагат старите. "А задължение на председателя е да организира работата на съда", допълни министърът.

Друг проблем, който назрява, е свързан с предлаганите от министерството изменения в НПК.

Делата за корупция срещу "белите якички" отиват в специализирания съд

В края на август правосъдното министерство качи на сайта си проект за изменения в НПК. Според него делата за подкуп и длъжности престъпления срещу министри и лицата с имунитет - депутати и магистрати, се прехвърлят от Софийския градски съд в Специализирания наказателен съд.

Напоследък прокуратурата използва възможността да повдига обвинения за организирана престъпна група, за да се заобикаля градския съд и те да бъдат гледани в Специализирания наказателен съд. Същото се случи например по делото КТБ, при което след близо 2-годишно разследване държавното обвинение откри престъпна група.

С измененията в НПК се изземват голяма част от подсъдните принципно на градския съд дела със значим обществен интерес, за да се разглеждат от спецсъда.

Предложението се прави в момент, когато не е приключил анализът на натовареността на спецсъда и не са започнали дебатите за смисъла на неговото съществуване. С прехвърлянето на делата към специализирания съд се постигат поне две цели: създава се работа на създадения по предложение на Цветан Цветанов съд, от една страна, а от друга - се заобикаля недолюбваният след отстраняването на Владимира Янева Софийски градски съд.

За ускоряване на наказателния процес: нарушения в обвинението ще се отстраняват само на разпоредително засеадание

След като прокурорът внесе обвинителния акт, ще се провежда открито разпоредително съдебно заседание с участието на всички страни по делото и на него ще се посочват всички допуснати процесуални нарушения, а съдът може да дава 2-месечен срок за отстраняването им.

Юристи се питат обаче какво става, ако не са изчистени в дадения срок нарушенията и това се установи по-късно в съдебната фаза, или пък се открият нови нарушения. Министър Екатерина Захариева обясни, че това ще се отрази на присъдата. А магистрати коментираха, че тогава трябва да се въведе в закона като основание за налагане на оправдателна присъда - неправилен или непълен обвинителен акт.

Всички тези нововъзникващи въпроси ще бъдат тепърва подложени на обсъждане, увери министърът на правосъдието.