Още съм оптимист, въпреки, че след 20 години вероятно и поради възрастта ми, човек натрупва опит, става малко по-скептичен. Но вярвам, че потенциала на страната, той тепърва ще се разкрива. Това каза президентът Петър Стоянов по НТВ.
Общувам с обикновените хора, объркването и стъписването има грешен адресат. Внушава се, че вината за всичко е демокрацията и ЕС. Нашият народ никога не успя да се докосне до прилично изграден модел на демокрацията. Ние не можахме да изградим демокрация на просперитета. Чувството за несправедливост е основното. То разяжда устоите на обществото. Има много хора, които правят бизнес, спазвайки правилата. Трябва да им свалим шапка. В мътните години след 89-та година се възродиха хората от тайните служби. Те знаеха къде са големите пари, бяха режисьори на българския преход. За това прехода е толкова мъчителен.
На темата за лустрацията се връщаме 1000 пъти, леко ми омръзна. Законът за лустрацията беше отменен от КС. До 89-та година страната беше разграден двор. В голяма степен съм разочарован от случващото се сега. Държим се като мост между две организации-ЕС и Русия, ЕС и Турция. ЕС е изправен през сериозни предизвикателства. Сред членките има скептицизъм. За нас е ясно, ако сме без ЕС ще сме в много по-лоша ситуация. ЕС може без България, но България не може без ЕС. Бежанците искат да живеят в страните от ЕС. Това е най-привлекателното място за живеене.
Ние можем да работим навсякъде в ЕС, строим с парите от ЕС. Без солидарност не можем да се справим с тероризма. Предизвикателството пред тероризма не е само до построяване на огради. Това е междуцивилизационен проблем. ЕС стана привлекателен за хората, но не може да издържи. Това е важния дебат, в който България трябва да участва.
Не съм близък на премиера Борисов, но ролята на България не бих я оприличила като пощенски гълъб. У нас живее значително турско малцинство, за това трябва да знаем какво се случва там. Крачките трябва да са много балансирани и премерени. Трябва да имаме едно на ум. На всеки четири години там има избори. Президентът и премиерът там не са вечни. Но Турция винаги ще бъде наш съсед. Ние трябва да сме много балансирани.
Отношението ни към Русия винаги е било повод за тежък национален раздор. Нашият сантимент към Русия, това че обичаме Пушкин и че четем Лермонтов има много малко общо с реалната политика. Нашите деца избраха Париж и Лондон. Те тръгнаха натам. Ако за толкова време не сме убедени, че мястото ни е в ЕС и НАТО, това ще е моето голямо разочарование. Родителите продължават да мислят ретроградно, но децата им имат друго схващане. Оставете децата да направят своя избор. Русия е друга, тя не е същата.
Нашият дебат за президентските избори е дребен и сметкаджийски. Всички сметки са кой по-рано и кой по-късно. Тази дребнавост като бумеранг ще се върне към политиците. Мислех, че няма да доживея десницата да се обедини, а левицата да се разцепи. Случи се. Нашата десница не може да се консолидира сякаш. Трайчо Трайков е от новото поколение политици. Трябва да се усмихва повече.