Отец Боян Саръев от храма в „Гледка” освети новооткритата катедрала на Перперикон днес по обяд.
Моментът е изключително вълнуващ, защото това са корените на християнството не само в Родопите, но и по българските земи – знаем, че това е базилика, храм от 3-4 век, каза свещеникът. Като знам с какво благоговение, с какъв свещен трепет са служили тук нашите праотци, духовници и миряни, не мога да остана равнодушен, това е разтърсващо и като усещане, и като мисъл. Слава Богу, че традицията на служителство в храма не е прекъсвана, защото иначе християнството не би се запазило през умопомрачителните 500 години турска тирания. Благодарение на тази традиция, здрава и изконна, са се запазили не само основите на базилики и на храмове, но и действително едно действащо православно християнство по българските земи. Вярата е вродено чувство в човека, така че тя никога няма да секне, каза отецът.
Закриваме археологически сезон 2016, каза на Перперикон проф. Николай Овчаров след като отец Боян Саръев освети новооткритата катедрала в подножието на скалния град. Оформена е цялостната площ около Акропола с улици и няколко нови сгради. Разкрита е и северната порта. С две думи Акрополът на Перперикон е напълно разкрит и от научна, и от туристическа гледна точка, каза археологът. Източната му част може да се експонира в автентичния му вид.
Посещението тази година е феноменално, в тези четири почивни дни, докато работихме, минаха поне няколко хиляди души.
Новооткритата църква в подножието на скалния град окончателно според нас е дълга 34 метра, а 14 метра широка. Базиликата е построена през втората половина на пети век и с абсолютна сигурност е епископска катедрала, каза откривателят. Затова говорят синтрона, както и постамента на амвона, от който епископите на Перперикон са изнасяли своите проповеди. Трикорабната базилика е с притвор и атриум – двор, задължителен за раннохристиянските църкви. Засега са открити следи от осем колони в него. Дворът е мястото, в което вярващите са влизали и са причастявали преди началото на службата. В този си вид, базиликата е продължила да съществува около два века, след което е изоставена или западнала, била в окаяно състояние. През девети век е превърната в еднокорабна базилика. Въпреки това, нейната дължина пак остава около 22 метра и със сигурност е изпълнявала функциите на епископска катедрала, каза проф. Овчаров. Това е важно, защото ние отдавна знаем, че е Перперикон е бил епископски център по документи, но сега имаме и археологическо потвърждение.
Ранната църква е със сто процента най-голямата древната антична църква, откривана в Родопите досега. След нея остават такива като църквата при Ракитово и базиликите край Гела.
Снимки: Роза ДИМОВА
