Регионалният исторически музей в Кърджали вече половин век проучва, съхранява и популяризира културно-историческото наследство в Източните Родопи. Разположен е в триетажна сграда, архитектурен паметник на културата, първоначално предназначена за мюсюлманско духовно училище (медресе). Сградата е построена в началото на 20-те години на ХХ-ти век, по проект на проф. арх. Померянцев, преподавател в Художествената академия в Санкт Петербург. Доминиращи във фасадата са мароканските арки и детайли, напомнящи архитектурата на арабския свят. Поради уникалния си вид е обявена за паметник на културата с национално значение. Музейната експозиция е открита през 1987 година и е разположена на 1800 кв. метра. Над 40 хиляди артефакти проследяват живота в Източните Родопи от VI-то хил. пр. Хр. до началото на ХХ век.

Пазят амвон с най-стария надпис на молитва

В една от залите са експонирани материали от неолитната епоха. В нея са представени находките от няколко обекта, сред които от ранно неолитните селища в Кърджали и Крумовград / VI хил.пр. Хр./
Сред най-впечатляващите находки в музея е малка изящна свастика от зелен нефрит. Раменетe са оформени като животински глави. Уникалността й е свързана с факта, че в тази част на Балканите няма находища на нефрит. Вниманието привличат мъжки антропоморфен идол от глина /V хил. пр. Хр./, и бронзов канделабър от края на I в. пр. Хр.- I. в., открит в района на с. Крилатица.

Кърджалийският музей може да се похвали с притежанието на едни от най-ранните медни предмети в България и Европа. Подредена е и специална експозиция с находки от последните проучвания на обекти. Преобладават артефакти от Перперикон. Особено ценни са двойна брадва /лабрис /- IV хил. пр. Хр., култов предмет, трон с фалос, глина - от края на V-IV хил. пр. Хр., пръстен –печат на Птолемей II / 283-246 г. пр. Хр./, бронз.
Сред изключителните експонати е и каменният четиристъпален амвон с богата релефна украса и фино врязани надписи от IV-V в., открит през 2005 г. на Перперикон.

В края на ІV в. християнството е наложено като религия и сред населението на Родопите. Известна е дейността на епископ Никета Ремесиански, кръстителят на планинските траки. Амвонът се намира в еднокорабна базилика, дълга 16 метра, която според специалистите няма аналог в България.

Богато орнаментиран с каменна резба. Централната му част е украсена с розетки и кръстове, повърхността му е изпъстрена с надписи на гръцки език и графити и с изображения на светци. През 2013 г. древните надписи от амвона са разчетени успешно от д-р Николай Шаренков от СУ „Климент Охридски". Първата група от надписи се оказали имената на 12 апостоли и евангелисти. Във втората била изписана на гръцки език популярната молитва, използвана и до днес от православните – „Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмертни, помилуй нас".
Според проф. Овчаров, надписът на молитва от края на 4-ти век е най-старият, откриван по нашите земи. При разчитането станало ясно, че в опашката на пауна, издълбан на амвона, има човешка фигура и гръцките букви Алфа и Омега, което показвало, че става въпрос за изображение на Христос – едно от най-старите на Балканите.
През 2012 г. е открито най-голямото златно средновековно съкровище в Перперикон. Според проф. Овчаров най-вероятно е било свързано с духовенството. Става въпрос за около 50 златни монети и доста сребърни. Те са близо 50 грама, като средната тежест на перперата (византийска монета) е около 4 г. Монетите са между 14 и 16 карата. Откритите шест сребърни са венециански, сечени са в края на XII в. и са запазени много добре. През септември 2012 г. археолозите показаха цялото златно съкровище в историческия музей в Кърджали, което предизвика огромен интерес.

Реставрираха епископски дрехи на 1000 г.

В експозицията, представяща находки от последните проучвания в Източните Родопи, са включени и различни архитектурни детайли и копия от стенописите от църквата „Свети Йоан Предтеча" в кв. "Веселчане". През 1998 година по време на реставрацията, археолозите проф. Н. Овчаров и Даниела Коджаманова попадат на гробница, в която откриват красиви одежди за литургия от XI век. В саркофага се намирал златно извезан епитрахил с кръстове. "Той е бил много скъп, изработен с непозната техника за втъкаване на златото. На времето само императорите са се обличали с такъв тип материи. За да я ползва някой друг, е трябвало писмено разрешение от тях", коментира Овчаров. По думите му това е най-ранният, намерен в Европа, византийски текстил. Златната везба върху одежди на висш духовник е реставрирана в ателието на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Те представляват почти пълен литургичен комплект – стихар, епитрахил, пояс, наръкавници, набедреник и определящият за епископа омофор.

След 5-годишен труд реставраторът Иван Чокоев е върнал късчетата потъмнял плат към някогашния им блясък. При реставрацията са възстановени 70 сантиметра от епитрахила на висшия духовник, по който със злато са извезани геометрични и растителни орнаменти, както и изображението на Света Богородица с младенеца и голям текстилен кръст от омофора. Златната везба върху коприна е на повече от 1000 години.

Златната везба върху коприна била един от секретите на Византийската столица Константинопол, пазен в тайна повече от няколко столетия. Императорите забранявали да се огласява технологията. Византийска хроника разказва как Михаил VIII Палеолог, виждайки сина си да се връща от лов, облечен със златовезани дрехи, се обърнал към него с думите: „Сине, ти не бива да слагаш тези дрехи. Това е грях, защото те са направени с кръвта на ромеите. С такива дрехи можем да приемаме само посланиците на чужди държави и да изпълняваме нашите церемонии". Твърди се, че по това време подобни златовезани дрехи стрували колкото един град.

През лятото на 2010 г. за пръв път в Историческия музей в Кърджали бяха показани съхраняваните при специална температура златовезани тъкани от 11-12 в. след възстановяването им във Великотърновската лаборатория. Освен одеждите, проф. Николай Овчаров показа за първи път и мощите на човека, който е бил погребан с тях. По негови предположения това е мъж на 40-45 години, с висок обществен сан, вероятно епископски.
Но за постоянното експониране на златовезаните одежди от епископския гроб в кв. Веселчане, в музея в Кърджали са необходими специални условия.

Един от вариантите е да се извърши преустройство на една от залите, което е скъпо удоволствие. Другият вариант е да се изработи специална витрина. Според специалисти за специална аргонова витрина са необходими не повече от 10-15 хиляди лв. Според проф. Овчаров, ако тези реликви бъдат изложени, музеят в Кърджали може да се превърне в дестинация от световно значение.