Тази година реколтата от мед е много слаба. Акацията цъфна много рано, и когато беше в цъфтеж хвана слана и пчелите не можаха да я използват. Имаше както много дъждове, така и голяма суша. Миналата година от един кошер изкарвах около 10 кг. мед и ги дарявах на роднини и познати, но тази няма и за семейството ми”, казва 75-годишният Мехмед Руфат от кърджалийското село Македонци. Пчеларството му е хоби и най-голямата страст в живота. В двора си има няколко кошера.
„Пчелар съм от десетки години, но такава слаба година никога не е имала. Ако не подхраня пчелите, няма да могат изкарат зимата. Сега трябва да ги третирам против кърлежи”, оплаква се родопчанинът. В двора си в махала „Теменуга” родопчанинът отглежда още плодове и зеленчуци.
Бай Мехмед е роден е през 1941 година в ардинското село Синчец. Завършил е Ардинската гимназия. По-късно, житейските ветрове го отвяват в бившия Съветски съюз – Коми и Чечения, където работи като шофьор. Гурбетчийството явно не му се нрави, и се завръща в родния си край. Става бригадир в областта на тютюнопроизводството. От брака му се раждат две деца. Един мандат е бил и кмет на Синчец през 70-те години на миналия век. Днес е пенсионер и живее в Македонци.
„Заради безработицата обезлюдиха се селата, всеки си търси препитанието по големите градове или заминава на гурбет. Хората са отчаяни, дори не знаят какво да направят, чудят се къде да намерят правилния път, за да имат условия за един нормален живот. Това споделя бай Мехмед и си спомня времената, когато е бил ръководител на тютюнева бригада в Ардинския край и когато всяка бригада произвеждала по 60-80 тона тютюн. Тогава, пък и до скоро, тютюнопроизводството е бил основен поминък на населението, нямаше семейство, което да не произвеждало тютюн. Всеки имал социални осигуровки, а хората били доволни от живота си. За разлика от сега”, казва бай Мехмед. Според него Европейският съюз на готово няма да ни сервира и ако ние не си помогнем, и Аллах няма да ни помогне. И допълва: „Безплатен обяд няма. Трябва много работа”.
Гюнер ШЮКРИ
