Броят на туристите това лято надхвърли с 12% дори пиковата 2014 г. и е категоричен рекорд от 1990 г. насам, казва министърът на туризма.

- Полякинята се връща по българското море, германката също, а къде е българката, г-жо Ангелкова?

- Българите също отбелязват 5% ръст за този летен сезон у нас спрямо миналата година. Те са на Черно море през дългите уикенди няколко пъти през лятото. През основния им отпуск се забелязва тенденция за пътуване в чужбина. Същият анализ впрочем важи и за всички чуждестранни граждани - те пък посещават България за годишната си ваканция и остават у нас средно над 5 нощувки. Така че това е тенденция за целия ЕС. Положителното е, че България е в топ 10 на държавите, увеличили и вътрешните пътувания над средния ръст за ЕС, който за 2015 г. е 3%. Най-радостното е, че за първите 6 месеца на 2016 г. за първи път имаме огромен ръст на туристи.

- Вие лично очаквахте ли толкова голям ръст?

- Очакванията ни бяха за 5%, а ръстът е 15%. Но винаги сме искали да сме по-умерени, за да можем, като дойдат реалните данни, да се зарадваме повече. Радвам се, че за толкова кратко време успяхме да обърнем тенденцията и да договаряме с година по-рано сезона за следващата година. Двустранните ни отношения с колегите са много добри- с Русия, Германия, Сърбия, Македония, Великобритания и др. За първи път от няколко години имаме наистина бум на интереса към България от Полша, Чехия и Словакия, като при Полша е най-осезаем. Само за първото шестмесечие е 100%, а само за юни - 177%, което наистина е доста впечатляващо. Това показва, че сме взели правилните решения за работата с пазар Германия. Бяхме доста критикувани, че работим основно с големите туроператори в рекламата. Мнението ми беше и е, че този вариант е по-ефективен, имайки предвид ограничения ресурс за реклама, с който министерството разполага. Затова се радвам, че ръстът от Германия за първите 6 месеца е 40%, а само за юни е 65%. Значи сме в правилната писта. И сега сме в тесни контакти с водещите туроператори “Томас кук”, ТУИ и “Детуристик” за догодина. Впрочем с тях рекламирахме не само на пазар Германия, а и в Централна Европа - Полша, Чехия, Словакия, Великобритания и Скандинавия. Всички пазари, които фокусирано сме рекламирали през големите туроператори, са с драстичен ръст.

- Именно те са отличниците тази година.

- Точно така. Сега е важно да направим тези факти устойчиви. Анализът от 1990 г. насам показа, че сме надвишили с 12% дори пиковата за туризма 2014 г.

- Имате ли опасения обаче, че тези рекорди с брой туристи, няма да донесат пропорционално рекордни приходи заради сивата икономика в туризма?

- По данни на БНБ за първите 5 месеца на годината приходите от нощувки и от свързаните с туризма индустрии са с ръст от 9%, т.е. приходите до май 2016 г. са 653 млн. евро. Само за юни приходите от нощувки са 163 млн. лв., което е ръст от 21%. Това показва и нещо друго - отговорност на българските хотелиери и туроператори.

- При този страхотен ръст вече консервативно или оптимистично бихте прогнозирали края на летния сезон?

- През май прогнозирахме 4,6 млн. летни туристи. Тогава предвиждахме 10% ръст. С темповете, с които вървим, се надявам ръстът да стигне 15% Хубаво е, че и септември ще е доста ангажиран на база резервациите до момента. Непрестанно повтарям на срещи с бранша, че за да запазим устойчив този ръст, е нужно сега да се направят инвестиции в материалната база, където не е сторено. Защото се търсят пакети във високия клас.

- Значи в България сега чужденците искат 4- и 5- звездни хотели. Не както през социализма поляците са в квартирите по морето?

- Търси се качествен продукт, което е добре за нас и от гледна точка на приходите за икономиката.

- В министерството обявихте гореща линия за сигнали за нередности по плажовете. Какви са най-честите оплаквания?

- Има изрядни концесионери, които спазват правилата, и не е редно да казваме, че концесионер е нещо лошо. На телефона и имейла досега са постъпили над 300 сигнала. Правя скоба - проверяваме абсолютно всеки сигнал, касаещ нашите компетенции - имаме мобилна група нонстоп на морето и те реагират моментално. Основна част от сигналите са, че не се спазва съотношението между свободна и платена зона. В повечето случаи обаче това е “на око”. След като направим замерванията, се оказва, че зоната е спазена. Друг е въпросът къде на плажа е свободната зона - това не можем да диктуваме на концесионера, планът е негов по закон. Може би едва 15% от сигналите касаят министерството, повечето са за други институции. Хората забелязват дали им се дава касов бон, или не. В тези случаи сигнализираме финансите. Някои сигнали са например защо има много водорасли във водата.

- Това си е наистина безобразие...

- Съгласна съм ( смее се - бел. ред). Има и оплаквания защо определени продукти не се продават в магазинчетата на плажната алея. В разговори с концесионерите и с курорта съветваме какво да подобрят. Този телефон е много полезен за връзка с хората.

- Ще станат ли по-евтини чадърът и шезлонгът догодина и как точно?

- Както знаете, разделяме плажовете в 4 групи - дали са в урбанизирана територия, в неурбанизирана или до национални курорти. Отчитаме дали са в свлачищна зона, а дори и дали пясъкът е фин и има ли във водата камъни. Към наредбата, последваща Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, ще направим приложение със списък с абсолютно всички плажове. Така ще се избегнат съмненията, че даден плаж е някъде по желание на министъра. Изключително важно е да покажем, че може да се регулират цените на чадъри и шезлонги. Затова в методиката сме включили базова формула и базови цени, които казват, че ако плажът е в населено място под 10 хил. души - базовата цена за чадър и шезлонг е 2 лв. 3 лв. е за над 10 хил. души и 4 лв.- за национален курорт. При избора на концесионер цената на плажните принадлежности ще носи 40% тежест при оценката. Това значи, че концесионер, подал базовата или по-ниска цена, ще има по-голям брой точки при оценката - т.е. ще е по-конкурентен. Разбира се може да се обявят и нулеви цени. За да гарантираме качество, предвиждаме и 20% тежест на допълнителните услуги. Ще изискваме концепция и план за управление на плажа всяка година. Въвеждаме и изискване за опит-минимум 5 г. При анализите от големите туроператори става ясно, че туристите избират България заради слънцето и морето, а плажовете са много важни, за да бъдем привлекателни. До края на 2016 г. ще стартират концесии на поне 20 плажа по новата методика.

- Как ще се гарантира, че концесионерът няма да вдигне цените на чадъра, след като спечели търга за концесията?

- Няма да може. В момента, в който декларира цените за чадър, няма да има право да ги променя, освен ако инфлацията скочи много, но това ще се оценява по методика на БНБ. Вдигне ли цените, това ще е условие за едностранно прекратяване на концесията. Модула, на който се виждат цените на всеки плаж, пък ще развием като апликация за смартфони и ще го надградим със снимки от самия плаж.

- Готвите грандиозно събитие за древните цивилизации в края на ноември в София. Знам, че е ваша идеята, г-жо Ангелкова, но колко министри потвърдиха?

- Много съм благодарна на Световната организация по туризъм (СОТ) и на генералния ѝ секретар г-н Талеб Рифай, че ни подкрепиха и решиха, че след като това е идея на България, ние ще сме домакин на първия по рода си Световен международен конгрес на древните цивилизации и модерния туризъм. Очакваме минимум 40 министри на туризма и между 500 и 800 делегати. Предвиждаме посещение из софийската Света гора и Долината на тракийските царе. Ще има и два часа разходка в София. Искаме да покажем на света цивилизацията на траките - една от най-древните по земите ни. Това е невероятна реклама за България. 

CV

Родена на 30 ноември

През 2003 г. завършва право с отличен успех от УНСС 2010 г. завършва програма за ръководни кадри “Развитие на лидерски умения” в Harvard Business School - САЩ  До 2013 г. е зам.-министър на регионалното развитие, след това министър на транспорта През март 2014 г. е избрана за един от 214-те млади световни лидери Владее английски, испански, италиански, френски и руски