73% от българите очакват добро представяне от нашите спортисти на олимпиадата. Почти 50% пък твърдят, че възнамеряват да следят игрите в Рио. Близо толкова декларират, че са следили и Европейското първенство по футбол. 

Вероятно повече от 300 хиляди пък са сънародниците ни, които са преосмисляли планове за пътуване в Западна Европа или Турция, след тежките събития в последните месеци. С 47% „против“ и 33% „за“ обществото ни изглежда по-скоро резервирано към смъртното наказание – може би повлияно и от процесите в Турция. 

Това са част от данните от сондаж на „Галъп интернешънъл“ по актуалните теми на лятото. Той е част от ежемесечната независима изследователска програма на агенцията. Сондажът е проведен сред 813 души, между 28 юли и 4 август в цялата страна чрез пряко лично интервю. Лятото на 2016 г. смеси по безпрецедентен начин темите за забавлението, пътуванията, спорта и свободното време с темите за политиката, тероризма и смъртта.

Ако се съди по въпросните 73%, очевидно, декларативната съпричастност към българите в Рио е чувствителна и автоматична. В очакването за добро представяне личи по-скоро желание, отколкото увереност, но е безспорно, че значителна част от българското население се интересува от темата и стиска палци на нашите състезатели. Закономерно, сред мъжете делът на заявилите интерес към спортните събития е двойно по-голям в сравнение с този сред жените. Хората с по-ниски доходи и образование са доста по-неактивни в това отношение.

Преди 4 години „Галъп интернешънъл“ отново провери настроенията – по време на олимпиадата в Лондон. И тогава дяловете бяха сходни, а близо две трети заявяваха, че за тях представянето на българските спортисти е важно. Въпреки всичко, повечето българи признаваха, че спортът отдавна е преплетен с политика и пари. 

Пресичането на темите от политиката и темите от свободно време стана особено актуално именно в това лято. Затова „Галъп интернешънъл“ провери дали терористичните атаки в Западна Европа и опитът за преврат в Турция са повлияли на потенциалните намерения за пътуване по тези места.

82% от попитаните заявяват, че не са планирали пътуване до тези места в последните месеци. Около 6% твърдят, че случващото се не е повлияло на плановете им, а други 6% твърдят, че случващото се е повлияло на плановете им за пътуване по тези места в последните месеци. 

Съвсем ориентировъчно, това означава, че над 300 хиляди са българите, които са преосмислили плановете си да пътуват към страни от Западна Европа или Турция. Числото е сериозно на фона на цялостните възможности на българите за пътувания. Разбира се, на данните трябва да се гледа само като на декларация на респондентите – която свидетелства най-вече за чувствителността на обществото по тези теми.

Около 40% пък са онези, които твърдят, че това лято са почивали или ще почиват на Черноморието. Българите с по-високи доходи са и закономерно по-склонни да почиват. И тук става дума за декларативни, ориентировъчни резултати, а абсолютните стойности ще проличат в статистиките след края на сезона. Трябва да се отчита демографската характеристика на страната по признака възраст, както и факта, че част от респондентите са жители на населени места по морето. 

Провокативно беше тествано и отношението към твърдението „В България трябва да се въведе смъртно наказание“. 47% са несъгласни, а 33% са „за“. Сред привържениците личат преди всичко по-възрастни хора. Хората с по-високо образование са и подчертани противници на смъртното наказание. Това показва, че репресивните нагласи в българското общество са налични, но не и огромни – нещо, което вече беше доказано в скорошния сондаж на „Галъп интернешънъл“ по темите, свързани със сигурността и налагането на закона. Вероятно обществото ни проявява и тревога заради случващото се в югоизточната ни съседка.