Над 60 000 ученици от областта и страната са преминали за двадесет години през военния лагер в Широко поле,който е единствен по рода си в страната.Децата са обучавани във военното изкуство под вещото ръководство на капитана от запаса Минчо Гумаров.Издръжката на лагера се поема изцяло от община Кърджали.
Първият тренировъчен лагер сбор се провежда на територията на лагера през далечната 1996 г.Това става през втората половина на юни,когато с оръжие и екипировка, осигурени от Организацията за съдействие на отбраната тук на бивак са осмокласници от Кърджали.
Първият документ за бъдещото военно обучение на територията на Широко поле,датира от октомври 1997 г.Тогава в писмо до генерал Вакавлиев от Министерството на отбраната се изразява благодарност към подп.Попов и колектива на поделение 46 750 за оказаните грижи към младото поколение.В писмото се сочи,че от началото на учебната 1996 г.в СОУ”П.Р.Славейков” се провежда СИП „Военна подготовка”.
За Кърджали бг вести Минчо Гумаров разказва:Избрахме за лагер бившата мобилизационна база на артилерийският полк в Кърджали край Широко поле.Тя бе изоставена и напълно порутена.Една случайност обърна внимание на управляващите към желанието ни да възстановим базата.Първата публикация за нашия лагер-сбор се появи заедно със статия за раждането на дъщеря на Ахмед Доган,лидерът на ДПС.Тогава активът на Движението изпрати памперси.От името на кмета Расим Муса със запитване към нас се обърна покойния Мюмюн Рамадан.Той попита от какво имаме нужда.Поискахме камион с пясък и чакъл,за първите благоустройствени дейности,спомня си Минчо Гумаров.Така за София замина камион с памперси,а за Широко поле-със строителни материали,шегува се Гумаров.
Приемникът на Расим Муса –Румен Димитров прави първите стъпки към узаконяване на военния лагер.През 2001 г. той пише писмо до тогавашният областен управител Пламен Иванов с молба бившата мобилизационна база да бъде предоставена на община Кърджали.През 2003 г. Общинския съвет в Кърджали приема решение в тази насока.Задължава кмета Хасан Азис да я актува.Междвременно на 29.01.2003 г. се регистрира Източнородопски регионален съвет по краезнание,като един от предметите на дейност е и обучението по военно дело.На 18 февруари 2004 г.Министерски съвет излиза със свое решение №86 с което обявява бившата мобилизационна база от публична държавна собственост в частна държавна собственост и я предоставя безвъзмездно на община Кърджали.Общината получава акт за собственост №1171.
Източнородопският регионален съвет по краезнание с председател Минчо Гумаров е с развързани ръце.Създава се Национален ученически център по военно обучение и спасителни дейности.През 2005 г.той е водоснабден ,като се изгражда чешма паметник,на загиналите бойци от областта във Втората световна война.Постепенно се строи и кухенския блок и сервизни помещения.Започва оборудването с техника.През 2009 г. е доставена автентична походна кухня.През 1912 г. е докарано противотанково оръдие.На следващата година -хеликоптер.Същата година лагерът получава минохвъргачка и леко стрелково оръжие-автомати „Калашников”и карабини.
Статутът на лагера е закрепен окончателно през 2013 г.когато излиза министерско постановление,подписано от премиера Бойко Борисов,наричано от лагерниците „Закона „Борисов”.То регламентира изучаването на военно дело от учащите се.В него е записано ,че кметовете на общини подпомагат и съдействат за подготовката на учениците от средните училища в страната”.
В лагера годишно преминават около 4500 деца.Те получаван стрелкова подготовка с въздушна пушка.Учим ги преди всичко да не насочват оръжие към хора и животни,споделя Минчо Гумаров.Той казва,че идват и много деца от цялата страна.Обхващат се ученици от 4 до 12 клас.Само тази година са проведени два събора-по туризъм и на ромските ученици.
Всяка година община Кърджали превежда по 10 000 лева за издръжката на лагера.
Възпитаници на лагера днес работят в жандармерията,полицията,Гражданска защита.Първите „випускници” са получава и специални карти за завършена военна подготовка.Някой от тях с гордост са ги представяли при кандидатстване за работа.
Георги Кулов