Достъпът до модерни терапии за онкологичните заболявания се различава драстично между Източна и Западна Европа. Това е основен извод от ново проучване на Европейското онкологично дружество ESMO. То е публикувано в Annals of Oncology. Проучването показва, че различията между формалното получаване, личното финансово самоучастие и реалния достъп до лекарствата за рак куцат осезаемо в страните, които са по-назад икономически, особено в Източна Европа. Тези различия са обусловени до голяма степен от разходите за новите медикаменти, които се появиха през последните 10 г. и бяха допуснати до пазара, обяснява един от авторите на проучването Натан Черни от Медицинския център „Шар Зедек“ в Йерусалим, Израел.
В проучването са обхванати най-важните локализации като рак на белия дроб, рак на дебелото черво и рак на гърдата, както и при меланом. Анализирана е ситуацията в 46 европейски страни. „Актуалният мениджмънт на рака се определя от разполагаемостта, ефективността и особено чрез достъпността на терапиите за отделния пациент (покриване на разходите от здравна каса, лечебни заведения, държавата и т.н.). Репертоарът на онкологичните средства е нарастнал бързо и значително през последните години“, пишат учените.
Този напредък е свързан с големи успехи, както отбелязват авторите. „Това развитие доведе до осезаемо повишаване на преживяемостта при някои видове рак, в повечето случаи подобрява качеството на живот.“ От друга страна тези постижения в лечението на туморите си имат своята цена. Средната цена за терапия с противоракови лекарства се е повишила от 4500 долара месечно до над 10 000 долара, което прави повече от двоен ръст.
В разработката си учените посочват най-важните нови противоракови медикаменти и посочват за всяка страна какви са разходите, достъпността за отделните пациенти, съответно и процентът, който се покрива от здравните каси. Между Източна и Западна Европа има ясна разграничителна линия. Докато например във Финландия най-модерните препарати за меланом за достъпни без ограничения и напълно безплатно за пациентите, в Сърбия те фактически изобщо не се предлагат.
От проучването става ясно, че регистрирането на един нов медикамент в Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) не дава достатъчно информация в кои страни той реално се предлага на пациентите. Липсва информация на ниво ЕС къде какво се купува от държавните здравни власти, от болници, здравни каси, не е ясно как се прилагат медицинските ръководства (гайдлайнс), които се основават на най-новите научни познания, нито пък какво е финансовото самоучастие в лечението на пациентите.
